Със смяната на тримата министри премиерът Бойко Борисов успя да потуши правителствената миникриза, но това не означава, че проблемите за него са свършили.
Цената на хляба вече тръгна нагоре в някои области на страната. Парното също ще бъде по-скъпо. Водата се готви за скок. Засега съответните държавни органи твърдят, че токът нямало да поскъпва, но гражданите са недоверчиви. Съвсем прясно социологическо проучване показва, че хората са много притеснени за качеството на живота си в навечерието на предстоящата зима. И приказките на финансовия министър Владислав Горанов, че цените растат, защото ставаме по-богати, не успокояват никого, а по-скоро предизвикват раздразнение. Да, със сигурност има една прослойка, която става все по-богата, но тя е твърде тънка.
Всъщност растящото недоволство си личи по многото, макар и ограничени по обхват, протести. Според политическите анализатори в обществото се е зародило чувство за затапеност, за застой, за непридвижване напред. Мнозина не се виждат в оптимистичните данни за икономиката, а и не забелязват да им се предлага някаква перспектива. Властта се опитва да предприеме изпреварващи действия, за да предотврати избухването на по-големи вълнения, защото спомените й за зимата на 2013-а са още пресни. Но те или не са съвсем адекватни, или няма да постигнат очаквания ефект. Как да си обясним, че земеделският министър Румен Порожанов тръгна да моли и да се пазари с търговските вериги да продават хляба без печалба? Нали правителството на Борисов е дясно, а ГЕРБ е член на ЕНП - или бъркаме? Това действие е някакво ехо от социализма, който мислехме, че е умрял преди 30 години, но в нечии глави очевидно все още си живее. Вицепремиерът и военен министър Красимир Каракачанов пък измисли да бъде изготвена социална кошница с основни хранителни продукти, за които да има ясно разписани, фиксирани ставки за печалба на производител и търговец.
Предложението на опозиционната БСП - ДДС за хляба да стане 5%, стои по-сериозно, но според икономисти едва ли ще намали крайната му цена за потребителите, тъй като диференцираните ставки не са панацея. Междувременно финансовият министър Горанов побърза да обяви категорично, че няма да намалява ДДС.
И докато експертите умуваха какво и как, премиерът Бойко Борисов прибегна до изпитания предизборен номер - обяви, че от януари догодина ще бъдат увеличени с 10% възнагражденията на заетите в бюджетната сфера, т.е. на държавните чиновници. Наложи се Горанов да го коригира, че няма да е на всички поравно. После обаче социалният министър Бисер Петков направи гръмкото съобщение, че от 1 юли 2019-а пенсиите в страната ще се вдигнат с 5.7 процента. Това се оповестява почти година по-рано, за да може на един по-късен етап премиерът и министрите му да кажат, както обикновено, че ще стане, ама ако има възможности. Такива вести не би следвало да радват пенсионерите и поради една друга причина - инфлацията вече е изяла тези няколко лева в повече, а и прогнозите са, че ще продължава да пълзи нагоре.
Поскъпването на живота, задаващата се зима и нарастващото социално недоволство не са единствените дертове на Борисов. Има и други източници на нестабилност и това е преподреждането на управляващия елит, като тук се включва и невидимият - олигарси и прочее бизнесмени. Според политолога Евгений Дайнов там също вървят разправии от няколко месеца, които рязко отслабват видимата сила на Бойко Борисов, на която се крепи всичко. "...Чувството е, че отдолу народът е недоволен, а отгоре силата се смята, че намалява - ето ти нестабилност", заключава Дайнов.
Борбата за надмощие в тези видими и невидими елити е толкова ожесточена и безскрупулна, че за една бройка да остави маса хора без работа след запечатването на заводите на "Винпром" - Карнобат. Все пак на някого във високите етажи на властта му присветна под шапката, че оттам може да тръгне опасна искра, която да запали голям пожар, и съдът отмени заповедта за затваряне на фабриките.
Ще припомним, че първите протести срещу високите сметки за тока през зимата на 2013-а избухнаха в гр. Сандански и Благоевград. И всичко случило се тогава даде повод на тогавашния френски посланик у нас Филип Отие да обобщи, че причината за тях е дефицитът на доверие срещу цялата политическа класа и целия български елит поради това, че преходът твърде често е опорочаван в полза на частни и непрозрачни интереси. Да не забравяме също, че тогава правителството се радваше на стабилно доверие - около 30 на сто. За разлика от сега. Рейтингът на ГЕРБ е спаднал, намалява доверието и в институциите. Хората отчитат по-лошо качество на живот и "Логично следствие от това е увеличеният ръст на дела на избирателите, които все повече насочват погледа си към варианта "предсрочни избори" като някаква възможност за промяна. За последните три месеца този дял бележи ръст от 10 пункта и през септември достига ниво от 40 на сто", отбелязват социолозите от "Афис".
Думите на Отие са валидни и днес.
Елизабет Дафинова, Banker.bg
Няма коментари:
Публикуване на коментар