Криминализиране на нелегалното производство на акцизни стоки!
За мнозина прозвуча абсурдно, но сетнешният акъл никога не идва навреме. Особено ако привидната глупост изразява контролирани в полза на властовите обръчи законови дефицити. А внезапното поумняване е по волята на големите началници и в полза на когото трябва.
Поредното откриване на топлата вода дойде след удара срещу карнобатския бос Миню Стайков, когото разследващите свързаха с незаконен бизнес с алкохол и цигари. Точно в пика на пиар ефекта от ареста на един от недосегаемите през прехода главният прокурор Сотир Цацаров поля радостта народна с "новината", че липсва състав на престъпление, по който да се води наказателно преследване за нелегалното производство на акцизни стоки.
"Бомбата" беше хвърлена тъкмо след отчитането на рекорден спад в контрабандата на цигари и последвалата я мълва, че поредицата от удари срещу нея са реализирани под външен натиск в интерес на големите тютюневи играчи. Включително и на родния "Булгартабак", който разпродаде марките си на "Бритиш Американ Табако", докато държавата укрива реалния му собственик. Като писахме вече, една от версиите за отчетения спад на контрабандата е отказ на купувача да плати последната част от цената по сделката преди снижаване до определен процент на нелегалния тютюнев бизнес.
Веднага след като това беше обявено шумно, ефектът вероятно е отчетен за постигнат. И главният прокурор сервира не къде да е, а пред парламентарната Комисия за контрол на приходните агенции и борба със сивата икономика и контрабандата "новината", че прокуратурата е с вързани ръце пред нелегалното производство на цигари. При това Цацаров прояви дължимото в случая чувства за хумор с признанието, че "този детайл е толкова смехотворен, колкото и реален."
Последва бърза среща по инициатива на финансовия министър Владислав Горанов с участието на Цацаров, на министрите на вътрешните работи и на правосъдието Младен Маринов и Цецка Цачева и на председателя на парламентарната Комисия по правни въпроси Данаил Кирилов. Резултатът - безалтернативна договорка за спешна промяна в Наказателния кодекс (НК), която да разшири приложението на сегашната разпоредба. След уточняване на новите текстове от работна група поправката щяла да бъде предложена на депутатите в края на следващата седмица.
Само дето в бързината забравиха да договорят единно обяснение за "пропуска". "Разбрах от главния прокурор, че има определени празноти в НК, които възбудиха нашия интерес като заинтересовани за създаването на достатъчен инструментариум за контрол и наказателно преследване на всеки, който ощетява хазната. Целта на днешната среща беше максимално бързо да създадем организация, която да преодолее тези дефицити, които са идентифицирали специалистите по наказателно право", заяви на висок стил най-изненаданият - Горанов.
Финансовият министър сякаш не беше чул откровението на главния прокурор, че проблемът не е нов и не алармира за него за първи път, но едва сега имало политическа воля за решаването му. "За мен лично тези пропуски в законодателството не са констатирани сега. Самият аз познавам закона и съм правил предложения за промяна и преди, но те останаха нечути. Сега имаме възможността да ги кажем на още по-висок глас и сега имаме възможността да бъдем чути. Ако законът продължава да съществува в този вид, той ще толерира нелегалното производство", заяви в прав текст Цацаров.
При това шефът на държавното обвинение легитимира новороденото наименование - "поправката Миню Стайков", като напомни, че той и останалите обвиняеми по случая не може да бъдат преследвани по несъществуващ наказателен състав. "Всяка промяна в НК важи занапред, всичко друго би било на границата на законодателния произвол", подчерта главният прокурор. На свой ред председателят на парламентарната правна комисия Данаил Кирилов също не направи опит да отрича, че властта е била наясно с проблема.
"Досега сме смятали, че административното наказване е достатъчно - там санкциите са големи, отнема се лицензът, конфискува се продукцията. Ако го бяхме направили примерно миналата година, щяхте да кажете: това е чрезмерна държавна репресия - искате да обхванете чрез крайни мерки всичко. Затова криминализацията на едно деяние е процес и в този процес участва обществената оценка. Вие виждате сега какви са фактите, виждате тяхното възприемане от всички заинтересовани от публиката. Това ще е предметът на парламентарния дебат - дошло ли е време действително принудата, т.е държавната наказателна репресия, да бъде разширена и в частта детайли на производството", обясни напоително Кирилов.
Правосъдният министър Цецка Цачева пък прояви разума да не дава мнение за досегашната липса, а да демонстрира енергична готовност за поправянето й. "Още днес експертна група в Министерството на правосъдието с участието на представители на прокуратурата и Министерството на финансите ще изготви промени в Наказателния кодекс. Поради спешността от такива промени ще предложим текстовете на народни представители, които - ако ги припознаят, да задействат по-бързи промени на НК", отчете се по правилния начин Цачева.
Оказа се, че прокуратурата е подготвена с конкретни предложения. Наред с криминализирането на производството държавното обвинение иска терминът "продажба" да се замени с "разпространение под всякаква форма" като по-широко понятие, което да не бъде заобикаляно с наивни обяснения. Освен това прокуратурата предлага въвеждане на регистрационен или лицензионен режим за търговията и рециклирането на машини за производство на цигари. А Данаил Кирилов анонсира, че депутатите непременно ще подкрепят замяната на административно-наказателната отговорност с наказателна.
Дори при максимална благосклонност към обясненията на управленците обаче те си остават крайно неприемливи. "Акцизният" чл.234 от НК е въведен през 1996 г., но е осъвременяван през 2002-ра, 2006-а и 2010 година. Парламентарната комисия за борба с контрабандата и сивата икономика пък беше създадена преди половин година, а никой в този период не обели дума за проблем в наказуемостта на тези дейности. Именно пред нейните депутати главният прокурор констатира внезапно, че "производството на нелегални цигари се е превърнало в огромна паралелна икономика, която успешно конкурира считания до скоро за най-печеливш бизнес с наркотици". И че причина за този бум е именно липсата на предвидени в закона санкции.
От изложението му пред депутатите се разбра, че българските нелегални цигаропроизводители изнасят уменията и техниката си и в чужбина. По информация на европейските служби в другите страни членки на съюза са откривани машини от български произход, български работници и специалисти. У нас имало модерни машини и цели поточни линии, които били мобилни и лесно преносими, както и пълна автономия на производството.
Заместник главният прокурор Иван Гешев пък надгради тези приказки с пояснението, че при тези престъпления не трябвало да се подценява корупционния риск, защото тази мащабна дейност не можела да стане без логистика. А Цацаров поясни, че, за разлика от разкритата фабрика за нелегални цигари в Карнобат, тази в Дупница била лесно забележима и с просто око. С уточнението, че прокуратурата разследва, а не разкрива престъпления, главният прокурор допълни, че не знае защо не е проверено дали някой не е покровителствал тази дейност.
Някъде между другото изпадна ключовата подробност, че предприетите действия са под натиска на европартньорите. На депутатски въпрос дали последните акции на прокуратурата срещу нелегалното производство на цигари са резултат от сигнал на чужди служби Цацаров отговори уклончиво, но достатъчно ясно. Българските разследващи имали много добро взаимодействие с колегите си от чужбина и непрекъснато си подавали взаимно информация. Но със сигурност не можело да се каже, "че акциите са само заради подадена отвън информация". Едната операция била изцяло дейност на МВР, ДАНС, което не изключва всъщност да е инициирана от чужбина.
За наличието на решаващия външен натиск сочи и казаното от премиер Бойко Борисов - че от 2016 г. досега българските разследващи в сътрудничество с европейските им колеги са разбили шест нелегални фабрики за производство на цигари в Европейския съюз. Очевидно обменът на машини, кадри и технологии между нелегалните производители е бил засечен отдавна и е просто невероятно изясняването на българската връзка да е станало едва сега. За поведението на българските власти говори впрочем и внезапното откритие на митничарите на кран в данъчен склад на "Винпром Карнобат", който бил вързан към алкохолната инсталация в разрез с издадения лиценз.
Шумната акция с криминализирането на производството прикрива всъщност истината за бездействието в прилагането на наличните санкционни режими. Не става ясно какво е вършено по Закона за акцизите и данъчните складове, който предвижда подробни контролни и солени административно-наказателни мерки - например във връзка с акцизните бандероли и банковите гаранции за производството, съхранението и транспортирането на акцизни стоки. Защо Агенция "Митници" не предостави например данни за извършени проверки в тази насока?!
В крайна сметка колкото и да избягваме черногледството, зад поредната политическа воля прозира действие под външен натиск, съчетано с принудителен компромис. Освен обявения вече дефицит на наказателноправен инструментариум във връзка с производството, прокуратурата ще трябва да докаже, че въпросните цигари са продавани в България, без да е внасян акциз. Ако те са продавани обаче в чужбина, акциз и облепване с бандерол не се дължат.
И ако накрая делото приключи подобно на почти всички знакови дела от времената на прехода, изненадани няма да има.
Огнян Стойчев, Paragraph22.bg
Няма коментари:
Публикуване на коментар