Зима

Зима

18 септември 2018 г.

С камъни в ръце срещу нормалността

За град Казанлък циганската интеграция е просто термин от речника!
 
Вчера беше първият учебен ден – ден, който всички българи празнуват и свързват със стремежа към образование, напредък, цивилизованост.

За съжаление, поради липса на съвременни будители, и този скъп празник се е превърнал в повод стотици кметове, министри и съмнително важни личности да упражняват политическото си говорене върху населението с изтъркани и нищо незначещи фрази и помпозни слова.

Това се случи и в Казанлък – хубав български град, чийто кмет цял ден снова в региона да изнася високопарни речи за „огъня на родолюбието“, „качественото, модерно и европейско образование“, които трябваше да убедят гражданите, че „за Община Казанлък образованието е най-важна и първостепенна цел!“.

Докато се случваше това, обаче, в града с мощна сила изригна най-дълго замитания под килима проблем – неосъществената интеграция на циганите.

Той и сега щеше да бъде заметен, ако не бяха социалните мрежи, впрочем.

Десетки ученици от ромски произход се сбиха посред бял ден на площада на града, пред изплашените погледи на малки и големи.

Боят продължи близо половин час, а излезлите да празнуват първия учебен ден граждани недоумяваха как е възможно, в кой век живеем, докога ще търпим, кой и как трябва да реагира адекватно в тази ситуация.

По време на неконтролируемото меле полицията не се отзова на подадените до 112 сигнали, въпреки че полицейското управление се намира на съседната пряка – буквално!

Нито пък кметът на града - Галина Стоянова - прекъсна помпозната си обиколка, по време на която си беше намислила да изнесе и слова за „щастието си да усеща силата, подкрепата и единението, които има тук!“ и 10-те милиона, усвоени за образователна инфраструктура!

За късмет, на циганите от само себе си им писна да се бият и се разотидоха необезпокоявани от нито една институция, на която й е вменено да се грижи за обществения ред и порядки.

За Община Казанлък и местната полиция, обаче, това не е първият път, в който демонстрират как проблемът с циганската арогантност и незачитане на законите не ги касае, и още по-лошо - нямат никакво намерение да го решат.

Преди няколко месеца граждани на Казанлък организираха мирен флашмоб, с който искаха да изразят недоволството си от примитивната практика цигани да замерят с камъни коли, преминаващи по една от основните артерии на града с цел забавление.

Тогава, вместо да влезе в ролята на медиатор, на градоначалник, на кмет, Галина Стоянова направи всичко възможно този флашмоб да не се осъществи, а организаторите му бяха издирени и призовани в Полицията, където след като бяха обвинени в расизъм получиха забрана за участие във флашмоба и полицейско предупреждение!

Малко след това 10-годишно дете бе нападнато от банда цигани, които освен към детето, са отправили закани и към близките му: „Елате да ви заколим и да изнасилим дъщеря ви, гяури“!

Реакцията на кмета, в чийто град се случва това, е повече от неадекватна – на лавинообразното обществено недоволство тя отговори с краткото „проверих и се оказа, че за този случай няма подаден сигнал на 112“!

Недоумяваме кой гений измисли този нелеп отговор към обществото в нажежения до краен предел момент?!

Сякаш ако имаше сигнал, някой щеше да реагира или проблемът с неинтегрираните цигани, които ежедневно и необезпокоявано мултиплицират омразата си към населението на тази страна, щеше да се изпари?!

За кметът на Казанлък Галина Стоянова това всичко е просто един досаден проблем, който не я касае или по-точно – изнася й да се прави, че не съществува.

Може би причината за това се крие в старата порочна практика покрай избори циганите да се превръщат в роми с добре обособени лидери, с които лесно се договаря организирана и безропотна подкрепа?

След това подкрепата се връща благосклонно, когато дойде време за саниране на циганския блок в града или затваряне на очите за разни техни своеволия и така до следващите избори...

За град Казанлък интеграцията е просто термин от речника!

Какво се случва в циганския квартал, ходят ли реално децата на училище или са само поредната фиктивна бройка в ремонтираните с евромилиони училищни сгради – това няма никакво значение за никого.

А най-голямата ирония в този инцидент пролича от факта, че той се случи точно на първия учебен ден – денят, в който кмета Галина Стоянова се кълнеше, че за общината образованието е най-важно.

Ако беше така – тези деца щяха да бъдат не на улицата с камъни в ръце, а сред адекватна образователна система и специалисти.

Очевадната истина е, че кметът Галина Стоянова не само не знае как да реши проблема, но и за нея е много по-важно привидно изрядния й медиен образ да не бъде смущаван от подобни скандали, отколкото да признае проблема, да потърси помощ за решаването му или дори – да падне политическа жертва на опитите да се справи.

Житейската логика показва, че всяка подобна арогантност на местната власт неминуемо коства политически постове.

Междувременно обаче, един достоен кмет би се стремил да остане в историята на града като кмет, решаваш реално проблемите, а не като кмет, замитащ ги под килима, за който медийният образ е по-важен от благото на гражданите.

Градът не са обектите, които откривате и поддържате само докато тече срокът за устойчивост на проектите за милиони (усвоени от близки на властта, разбира се), госпожо кмет.

Градът са хората, които заслужават да живеят щастливо и които са ви наели да се грижите за благоденствието на общността.

Същите хора, чиято дума за вас трябва да е закон, а не да ги репресирате всеки път, когато се осмелят да покажат недъзите на управлението ви.

И ако местната власт и полицията демонстрират перманентно безсилие да се справят с проблеми, за които са наети да решават, никой не бива да се учудва, ако утре гражданите вземат нещата в свои ръце и паднат на нивото на проблема.



Иван Янев, Lentata.com