Всеки път, като се кача в моята малка испанска кола и изляза на пътя, се моля да не срещна в близост "негово величество" Автокретена.
Независимо дали ме чакат стотици километри път, или някакви пет-десет километра. Защото по пътищата на България се нарои особена порода индивиди, сред които изпъква опасният, безсъвестен и безскрупулен комплексар, който "избива" своите вътрешни душевни проблеми върху асфалта. И е особено агресивен, ако кара примерно някое старо БМВ комби 320d. Но този тип индивид може да бъде срещнат и в стар "Фиат", раздрънкано "Рено" или в някое ръждиво "Фолксваген" комби.
Просто не искам да го видя. Защото ми развива фобия към шофирането в колона. А това е вече проблем и за него няма открити лекарства. Още повече че вечерните ТВ новини изобилстват с катастрофи, а броят на убитите или ранените се превръща в суха статистика... Просто ужас!
Най-общо казано Автокретенът има някаква начална подготовка, получена от срещите със себеподобни или от екшън филми и компютърни екшън игри, която се свежда само до две неща - натискане на педала за газта до дупка с "оловен крак" и до рязко въртене на кормилото наляво-надясно.Третото му основно умение е боравенето с ръчната спирачка - така необходима, за да правиш примерно дрифт, пред панелката - за радост на такива идиоти като самия Автокретен.
Странно е друго - Автокретенът обикновено дори не знае, че колата му има и мигачи. Погледнете пътищата - половината завиващи или престрояващи се водачи не подават сигнал за това. Или нямат навик - а той се създава единствено и само в автошколите, или смятат, че такива велики автоличности като тях стоят над подобни битовизми - да сигнализират за намерението си да променят посоката на движение.
Автокретенът може да те засече, да те спре и дори да те набие, защото не караш лудо и безумно като него. Което силно го дразни. Той не обича слабаците, защото смята себе си най-малкото за велик шофьор. В съда дори влезе такъв случай от автомагистрала "Тракия". Автокретенът, пребил друг водач, защото не му харесвало как кара колата си, но въпреки това се отърва само с условно наказание или с пробация - не помня вече. Разбира се, това остава да тежи на съвестта на черните тоги, постановили толкова мека осъдителна присъда. Защото освен че бе нанесъл побой на друг водач, Автокретенът и спътникът му бяха избягали от мястото на екшъна. Те не обичат да афишират личността си - обикновено дребна и нищожна, както казва Паниковски - героят на Илф и Петров от романа "Златния телец". Автокретенът обича да е велик, но само в своята анонимност.
Автокретенът е в стихията си и пред светофарите. Застанал, примерно, в най-дясното платно, той надува свирката си до спукване, когато види зелена светлина за движение направо. И ако се стреснеш или му играеш по свирката, ще се изнесеш малко или повече напред и може да направиш катастрофа с друг Автокретен, който изскача отляво с мръсна газ още на жълта светлина на светофара. Докато си късате нервите с пътната полиция, първият Автокретен вече е отпрашил надалече и надува свирката си по други кръстовища. Защото е убеден, че само чрез псувни, викове, закани и свирки Нищото изведнъж усеща че става Нещо и дори вече се изживява като нещо голямо, яхнало не таратайка, ами най-малко "Порше" или "Ферари". И това подклажда още повече агресивността му.
Може да се пише и говори дълго за АВТОКРЕТЕНА. С часове, с дни и дори месеци. Той не се вълнува от това, не му пука изобщо за нас. Той лети само напред и троши чужди съдби и често се превръща в надгробен паметник - със снимка и прочувствени слова край пътя. Вижте Околовръстното шосе в София между "Бъкстон" и Симеоново например. Но с него не си отиват и автошколите, които не са го подготвили, за да стане шофьор. Не си тръгват и депутатите, които не са приели строги и справедливи закони за наказание на Автокретените. Все същите са и пътните полицаи - част от които пускат Автокретена на воля само срещу някакви си 20-50 лв., метнати им през прозореца на полицейската кола.
Затова докато тези условия съществуват у нас, с Автокретена ще се срещаме всеки ден и час. И ще страдаме. И ще губим пари, нерви и време. И така поне до края на света.
Хубен Ненчев, Banker.bg
Няма коментари:
Публикуване на коментар