Това заяви политологът Калоян Методиев в интервю за БНР.
- Поредното социологическо проучване показва, че доверието в институциите продължава да се руши. За първи път недоверието в Народното събрание пък е на по-високо ниво в сравнение със съдебната власт и прокуратурата. Какво трябва да ни показва всичко това?
- Всичко това трябва да ни показва състоянието, в което се намира в момента държавата, което бих определил като изключително тежко, във всеки едни смисъл на думата – институционално, икономическо, социално, демографски. Където и да пипнете, няма начин да не намерите някакъв проблем, който е натрупан, който е тежък и, който е на кризисни нива.
Третото социологическо изследване, което излиза в рамките на две седмици и препотвърждава и предишните две – и на „Медиана“, и на „Алфа рисърч“ е, че наистина нещата в държавата не вървят на добре и около управлението има криза.
- Скандалите, които се вихрят през последно време са може би катализаторите, които допринасят за това?
- Разбира се това в немалка степен е довело до две легитимации в управлението, особено около трудната смяна на министри през последната седмица. Знаете, че това беше рекордна смяна като времетраене на министри. Отделно проблемите се трупат през последната една година по много линии. Ние забравяме, но постоянно изкача нещо голямо като Истанбулската конвенция, като ЧЕЗ, катастрофи, трагедии, корупция. Постоянно има някакъв скандал, перманентен. Да не говорим за отношенията на патриотите, които са във война помежду си и които си изкарват кирливите ризи, буквално на показ, горе долу 1-2 пъти месечно.
- Смяната на тримата министри ще потуши ли всичко това, което като че ли започва да изглежда като - една тенджера, която ври отвътре?
- Не, напротив. Ще ускори проблемите и трупането им около властта, особено смяната на министъра на вътрешните работи, която не е безспорна, която беше подложена и на съмнение, и на критика от другата основна институция – от президентството. Освен това тези смени са изключително закъснели. Ако трябваше да се прави ремонт на кабинета, той трябваше да се направи веднага след председателството. Той трябваше да е много голям, за да се даде някакъв рестарт, идея за нещо ново, за да се тръгне на някъде. А виждате, че по отношение на тази смяна нито последва повишаване на нивата на доверие, нито някакъв обществен оптимизъм, очаквания или нещо ново. Според мен тези смени бяха по-скоро рискови.
- Можем ли да кажем, че по-скоро кредитът на доверие на обществото започва да се изчерпва, тъй като според проучването данните показват, че продължава спада на доверие сред хората, които смятат, че живеят по-добре.
- Може, да, може – ерозира доверието в това управление. И това е закономерно, отчитаме го както анализаторите, така и социолозите, които виждате, работят с емпирични данни. Просто нищо ново не се предлага – решение не се предлага на нито един от проблемите в страната. Няма нито една сфера, която да кажем – ето тука се прави нещо с идеята да се реформира, да се работи, независимо дали е образование, здравеопазване. Една показност, която вече не върши работа, тя се приема за нещо нормално и за нещо кризисно. Имам предвид арестите на олигарсите и затварянето на незаконните им бизнеси. Това не е достатъчно.
- Но в същото време виждаме и протести в подкрепа на тези хора и решение на съда, което като че ли дава точно в обратна посока.
- Ами точно така, в смисъл цялата държава е забатачена. Всеки е оградил някакво блато и живее в него с идеята – това е мястото, където той може да съществува – да го наречем така. А в цялото нещо липсва това, което трябва да прави едно правителство, една власт, един политически лидер. Трябва да има общ проект, общо за държавата, за един жив организъм, за едно цяло. А не всеки да си пусне тръбата с незаконния алкохол, да прави там пари, всички да сме доволни, да затваряме едното око. Друг да си краде от пътищата, а трети някъде в общината да си измисли неговата схема. И всеки да си върви в схемата. Това е о'кей за лично ползване на някои, но когато погледнем целия проект, това е пагубно за развитието на държавата.
- Трябва ли според вас да ни притеснява изключително ниското доверие в Народното събрание. Има ли друга държава, която може да се нареди близо до нас, в това отношение?
- Наистина главоломен е сривът на Народното събрание. Това е дълбаещ рейтинг, абсолютно делигитимирана институция. Не знам, защо, не знам дали заслужават на 100%, но омразата, която се генерира, която отчитаме и политолозите, и социолозите - към Народното събрание, към депутатите персонално е гигантска, наистина вече стига до нива на озлобление, на сатанизация, бих я нарекъл. Което означава, че тази институция трябва да претърпи много по-сериозни промени, за да започне нов живот, защото в момента живее в отвъдното спрямо обществото и неговия дневен ред.
- Пак според това проучване излиза, че 4 основни политически сили са разпознаваеми сред обществото и получават неговата подкрепа. Можем ли да бъдем свидетели при едни скорошни избори на 4 партии, които ще бъдат основните играчи?
- Според мен нещата са много условни в момента. Ставаме свидетели на някаква социологическа инерция по отношение на тия субекти и моето мнение е, на базата на анализа, който правя, на базата на моята интуиция е, че ще претърпи промени конфигурацията в едно последващо НС. Ще има много голям наказателен вот, ще се появят нови играчи, ще има размествания, ще има сривове, т.е. Ще има изненади!
- Т.е. Вие очаквате нови играчи на политическата сцена.
- Включително и това, очаквам нови размествания, и нови играчи. Виждате, че Мая Манолова се появява вече в качеството си на политическо лице, въпреки че отговаря за една институция, която не е много на високо в йерархията на държавното управление. В момента социолозите й дават първото място в държавата като изпреварва дори и президентската институция, което ми изглежда странно.
- И като че ли печели симпатиите на хората.
- Да, тя върви политически в момента, върви популистки, върви по площадите, отива при стачките, по проблемите, от водата през миньорите, където се сетите тя е там. Предполагам, че това не се прави просто - ей така.
- Но пък в същото време виждаме, че политиците не правят това, което трябва да правят.
- Те са абсолютно делeгитимирани в момента, в голямата си част.
- Вашето лично предположение и очакване - да очакваме ли предсрочни избори?
- Да, напълно, когато го говорих преди половин година, се приемаше за екзотика, но виждаме, че това вече се наложи като говорене и мисля, че почти не остана публична фигура, която да не говори, че предсрочните избори са не само неизбежни, но вече са и наложителни.
- Кога е удачното време според вас за такива избори?
- Има два варианта – или ще реши Бойко Борисов, или ще реши улицата. В момента, ако успеят да изкарат до изборите за Европейски парламент през май, за да има избори две в едно, ще е добър успех за правителството, при това, което се случва около него като проблеми и като резултати. В краен случай – есента на следващата година, но при всички случаи ако не тази, то следващата година ще имаме предсрочни избори.
Няма коментари:
Публикуване на коментар