Есен

Есен

19 септември 2018 г.

Глупости на квадрат

Напоследък констатирам, че съм склонен да се отнасям толерантно към все повече човешки дейности.
 
Приел съм, че толкова могат някои хора, толкова правят. 

Не може например от козата да се направи лъвица, а май не е и нужно. Обратното, разбира се, е съвсем възможно и даже непрекъснато го наблюдаваме наоколо.

Не можах обаче да свикна с човешката глупост (то друга глупост няма) и винаги ми трябва малко време, докато класирам поредната дивотия в графата „Толкова могат, толкова правят”. Защото тези днешните, които произвеждат глупости в непрекъснат режим, не са паднали от друга планета. Те са си родени тук, и предците им са били колоси на мисълта и действието. Да разгледаме например двойките „Роналд Рейгън – Доналд Тръмп”, „Уинстън Чърчил – Тириза Мей”, „Шарл дьо Гол – Еманюел Макрон” и „Хелмут Кол – Ангела Меркел”. Взех за пример представители на великите западни демокрации, но редицата с подобни контрастни двойки може лесно да бъде продължена. И, разбира се, не е само ишиасът, който мъчи днешните западни лидери и ги кара да изглеждат толкова зле в сенките на своите славни предшественици.

По едно обаче лидерите от миналото и настоящето си приличат.

И тогава и сега тези хора органически мразят да признават грешките си, дори когато те вече са очевидни за всички. Да признаеш, че си сгрешил, и да поискаш прошка от хората, засегнати от грешките ти, е проява на висша сила. Е, тази сила се оказа недостъпна за западните лидери. За източните лидери картината също не е особено розова. Макар че на фона на събитията от последните няколко години, именно някои от източните европейски лидери проявиха здрав инстинкт, смелост и воля и се опълчиха на глупостите, в които техните западни колеги се опитаха да ги въвлекат. При това не глупости обикновени, а глупости двойни и тройни и най-важното -- особено вредни. Или, ако заменим действието събиране с умножение, става въпрос за глупости на квадрат. Ако преди няколко години някой ми беше казал, в какво жалко състояние ще се намира люлката на християнската цивилизация – Европа, не бих повярвал по никакъв начин. Сега даже не е нужно да се вярва, то е очевидно и е навсякъде.

Ще започна с един фрапиращ факт. От самото си създаване през 1949 година Федерална република Германия се управлява от общо 19 коалиции, повечето от които носят в името си думата „Християнски”. Да сте чували обаче германските политици да говорят за християнски ценности? Едва напоследък, пред перспективата да изгубят властта в Бавария от партията „Алтернатива за Германия”, лидерите на Християн-социалния съюз се засилиха да слагат християнски кръстове по държавните и общински сгради в Свободната държава Бавария. Опасявам се обаче, че вече е малко късно. Днешните германски политици не само забравиха християнските си корени, те приличат на хора, които се срамуват от християнския си произход. Те даже приличат на хора, които се срамуват и от германското знаме! Това е глупаво и недостойно. Не е зле също да се помни, че в историята е имало и Баварска съветска република. Е, за малко, но е имало. Което обяснява и някои от баварските особености.

Всички знаем, защо това е така.

Но достатъчно много хора вече разбират, защо това не може да продължава по този начин. Получава се някакъв нескончаем порочен кръг: милитаристичният тевтонски нагон на германците на два пъти през 20 век хвърли Европа и света в световни катастрофи, а днес, в желанието си да избягат от този образ, те ще свършат тази работа с катастрофата за трети път. Ако, разбира се, някой с достатъчно разум в главата не започне да прави това, което е нужно. И то бързо, защото в противен случай ще дойдат едни други хора, които знаят как се въвежда ред. Но не знаят докъде и как да спрат да го въвеждат. Да не дава Господ, но ако хаосът продължи, Господ ще даде.

Има стотици книги по история на Третия Райх, не е зле човек да ги попрочита от време на време. Както пише Хана Аренд, злото е банално. Може би историята точно в този момент оглежда някой скромен и с очилца германски първокурсник по някакви си там науки, за да го направи лидер на най-голямата европейска държава, а той пък да се опита да я направи велика отново. Но това не става на голо място, трябваше някой първо да каже „Елате всички” и после, без да разбира, че това е фундаментална глупост, да продължи „Ние ще се справим”. Защото не, не могат да дойдат всички и не, няма да се справите! Но историята още не се е състояла, тя ще бъде такава, каквато я направим с нашите действия и бездействия. И по-точно с това, което ще направим днес и утре, вдругиден може да няма.

Явно понякога не е здравословно германските лидери да се застояват много дълго на власт. Въпреки че има светли примери на канцлери с дълъг стаж: Ото фон Бисмарк (18 години), Хелмут Кол (16 години), Конрад Аденауер (14 години). Има един друг канцлер с 12 години на власт, колкото изкара и Третият Райх, за който германците искат да забравят. Но нито те, нито светът някога ще забрави. Сегашната канцлерина също вече почти 13 години е на власт, да е жива и здрава, и нека отсега нататък първо да мисли, а после да предлага разни работи. Които засягат не само Германия, но и цяла Европа. Иначе глупостите няма как да изчезнат от света, но поне вече да не са двойни и в никакъв случай – на квадрат.

По темата с „Елате всички” България от самото начало зае учудващо правилна и постоянна позиция. Българското правителство предлагаше многократно обща европейска защита на европейските граници срещу незаконната миграция през зелените граници и опитите да се избягват официалните контролно-пропусквателни пунктове. Няколко години западноевропейските ръководители си правеха оглушки и говореха и правеха откровени глупости. Докато адът не се стовари върху учудените им (меко казано) глави. Сто и тридесет убити в Париж, осемдесет убити в Ница, десетки взривени, прегазени и заклани в Белгия и Германия. И хиляда жени изнасилени в Кьолн, където поканените с лозунга „Елате всички” показаха, какво могат в едно аморфно и загубило имунитет и желание за отпор общество. И какво правеха мъжете на Германия, докато изнасилваха жените им? Ми избягаха от площада, това успяха да направят, а някои даже се обадили били в полицията! Свободната германска преса (дето уж била по-свободна от нашата) мълча като пукал 10 дни, докато съобщи с половин уста за случката.

Накрая на европейците им светна, че граница се пази със сила. И вече ще има специална европейска гранична войска за тази цел. Тя, войската, ще бъде въоръжена, като всяка войска. Искам обаче да напомня, че оръжие се носи, за да бъде употребено при определени условия. Иначе нарушителите на границата просто ще набият граничарите и ще им вземат оръжието.

Докато на европейците бавно и мъчително им влизаше някакъв акъл в главите, европейски и български псевдолиберали говореха за българската ксенофобия. И обясняваха също, как лазещите през границата неграмотни нарушители от африканските чукари били половината висшисти, а поне една четвърт от тях били компютърни специалисти и неврохирурзи! Ми да, то по чукарите главно компютърджии и доктори се въдят, к’ви други? Вече ги позабравихме тези идиотски изказвания, но точно такива слабоумни работи се говореха и пишеха в България само преди 2-3 години. Докато стана ясно на всички, че няма как неграмотните афганистански младежи да бъдат както компютърни специалисти, така и неврохирурзи. Да помните някой да се извини за безобразните лъжи, които се лееха обилно по всички медии? Които лъжи аз лично гледах, слушах и четях и с искрена изненада установявах имената на манипулаторите. Някои от които с професорски академични длъжности, за срам на българското висше образование. Тук вече глупостта, ако е било само глупост, си беше чисто на квадрат. Че и на куб може би. Днес обаче въпросните продължават неуморно да ни дават акъл. Което пък иде да рече, че глупостта е изначално в нас, щом още търпим подобна наглост.

Освен Вишеградската четворка и нашата страна, отскоро Италия и Австрия започнаха да проявяват здрав разум по въпроса за противозаконната миграция. Предвид на резултатите от последните избори, може и в Швеция да почнат да разсъждават нормално по тази тема. Там една дясна анти-мигрантска партия се очертава като балансьор, макар че може и на нея, по стар европейски обичай, да й спретнат една голяма ляво-дясна коалиция и да я изключат от властта. С което няма да решат проблема, а ще го заметат под дебелия политически килим. Където той няма да изчезне, а ще отрасне и ще се закръгли. Шведските коментатори за сега обясняват особеностите на съвременната шведска политика с действията на злия диктатор Путин. Което е напълно възможно, но не виждам защо трябва заради това политици и анализатори да се тръшкат и да плачат със ситни сълзи. Ако наистина Русия и Путин в частност са им манипулирали изборите, ми да си траят и да взимат мерки. Същата жалка история се разиграва и в най-голямата западна демокрация (да не се бърка с най-голямата световна демокрация – Индия), на която първо й били хакнали президентските избори, а сега щели да й хакнат изборите за Конгрес и за Сенат на 6 ноември също тоже. Ми пазете си ги изборите и не давайте на някакви нискотехнолгични руснаци и северни корейци да ви хакат непрекъснато. Толкова ли е сложно?

Засега Европа се отърсва от някои свои глупости на принципа на съветския ръководител, революционер и сифилитик Ленин „Една крачка напред, две крачки назад”, формулиран през 1904 година. Крачката напред е ясна, след всички изговорени и направени глупости, европейската граница все пак ще я пазим. И веднага следват две крачки назад, а именно ще наказваме европейските държави, които не искат да приемат за заселване хора, които са им цивилизационно чужди, и за които не са поемали каквито и да са ангажименти. Ако всички европейски държави се бяха разбрали по въпроса, щеше да е друго. А сега е опит за диктат, който ще се провали и ще усили центробежните сили в Европейския съюз. Глупост, която скоро ще бъде вдигната на квадрат.

Поуки

През 1956 година унгарският народ се опита да отхвърли комунистическата диктатура, вдигна въстание и плати за това с 25 хиляди убити. Е, и на окупационните руски войски не им беше съвсем лесно, дадоха 8 хиляди убити. Тогава унгарците вярваха, че Западът ще им помогне, както ги уверяваха западните радиа. Не им помогнаха, както не помогнаха и на Чехословакия през 1968 година. Днес Европа е свободна и обединена и заради саможертвата на унгарци, чехи и словаци в онези далечни години. Пак в Унгария през 1989 година всъщност падна Берлинската стена, когато бяха отворени унгарските граници и струпаните в страната източни германци се добраха до Австрия. 


Днес Европа е свободна и обединена, а Съветският съюз изчезна от политическата карта и заради онези действия на унгарския народ. Но днес Унгария е изправена пред нещо като европейски съд заради защитата на своята културна идентичност и заради нещата, в които унгарският народ вярва. Няма да успее този съд, но е жалко и срамно, че го допуснахме. 

Дано най-сетне се поучим от глупостите, които в такова невероятно количество натворихме!


Проф. Михаил Константинов, "Монитор"