Дори мотивите за внезапната акция на специализираната прокуратура срещу хотелиера Ветко Арабаджиев и производителя на алкохол Миню Стайков да са продиктувани само и единствено от опазването на законността, обществото трудно може да бъде убедено, че не е поредната разправа, плод на задкулисни игри.
Или че не става въпрос за политически рекет.
Когато и да бъдат проверени за законността на бизнеса им тези две лица, винаги ще е късно. Нещо повече - в традициите на българския преход Миню Стайков например многократно е бил проверяван, арестуван, обвиняван в гръмки операции на МВР, но винаги е оставал оправдаван и недосегаем. И обвиненията срещу него винаги са били за фалшиви бандероли, контрабанда на спирт, източване на ДДС... Изглежда, че той проявява завидна настойчивост, както и липса на страх от последствията.
Същият е случаят и с Ветко Арабаджиев - агент на Държавна сигурност, кредитен милионер, герой в жълтата преса, подозиран също в кражба на ДДС, пловдивчанинът демонстрираше разточителен стандарт, но не и страх от правосъдието.
След като в продължение на 30 години българската правосъдна система започваше и закриваше наказателни производства срещу подобни герои, но никога не довеждаше до край тези разследвания, сега би било трудно да се приеме, че внезапно е поела курс за въздаване на справедливост.
Именно аморфността на прилагането на законите, корупцията и използването на прокуратурата като бухалка за рекет от задкулисни играчи и срещу неудобни политически опоненти пречат да се повярва, че в последните шумни акции има някаква принципност.
Capital.bg
Няма коментари:
Публикуване на коментар