Много ми се иска да се случи чудо и председателят на бюджетната комисия в парламента Менда Стоянова изведнъж да слезе от служебната си кола, да започне някаква работа за 800 лв. заплата, да изтегли кредит, за да купи гарсониера за двете си пораснали разнополови деца, защото не може четирима възрастни люде да се бутат в едностайно жилище, преустроено в бутиково общежитие с три спални, хол и кухня. И да изплаща кредита до края на живота си.
И тогава двамата с нея да седнем и да си поговорим - ей така, по човешки: за какво стигат парите, от какво имаме нужда, кога за последно сме ходили на ресторант, планираме ли почивка или пътуване в чужбина, как да помогнем на децата си, за да започнат самостоятелен живот и да не ни висят на изтънелите от влачене и напрежение вратове.
И още - как ще компенсираме увеличението на топлото и тока, хляба, постижимо ли е да си платим данък сгради на вноски, или първо трябва да платим изостаналите от миналата година...
Ето за такива неща ми се ще да си поговорим с Менда. Тази българка, която от висотата на депутатството си заяви, че увеличението на данъка на старите автомобили с 30 на сто било една умерена стъпка и нямало да утежни живота на хората.
Дали? Отсега съм се зачудил дали да не продам за скраб любимата ми "Фиеста", която търкалям по разбитите български пътища вече 13 години и все още не ме е предала, въпреки че е на преклонните 20 години? За скраб, защото като си направя сметката - според умерената стъпка на Менда, излиза, че така даже ще съм на печалба. Само дъщеря ми няма да е, защото в момента тя я кара.
Чудя се също така дали да не се разделя и с "Мистър Ейч", както наричам своята "Хонда HR-V", която е на 14 години. Данъкът й също ще се вдигне. Въпреки че съм направил всичко възможно, за да не замърсявам въздуха и съм монтирал газов инжекцион.
Но това, че карам на газ, Менда не я интересува. Нито екоминистъра Нено Димов, нито финансовия му колега Владислав Горанов. Абе, въобще цялата тая клика, дето седи на задниците си в управленските кресла, отглежда маясъл и прави живота на хората неимоверно труден с умерените си стъпки! Никой от тях не се интересува от това как живеем ние - онези, които са ги пратили по върховете на държавата, обикновените данъкоплатци, които им плащаме заплатите.
Само чакам някой да ми каже, че ропотът ми е опозиционен и съм си продал душата на червените дяволи. И че хората са ни направили магистрали, метро, ремонтирали са ни градинките, "Графа" и прочие, а ние само хленчим и се оплакваме. На такъв само ще му кажа: Ей, българино, събуди се! Червени, пембени, зелени, сини - всички тия ни разиграват цели 30 години, а ние се дърляме кой от тях бил по-добър и заслужавал да управлява!
Иска ми се и ние, обикновените данъкоплатци, да направим една умерена стъпка. И да припомним на Менда и цялата политическа клика смисъла на латинската дума rēs pūblica*.
Нищо повече.
(Rēs pūblica - от латински, "дело на народа, обществено дело")
Румен Савов, Banker.bg
Няма коментари:
Публикуване на коментар