Пролет

Пролет

2 октомври 2018 г.

Акад. Георги Марков: Очаквах провала на референдума в Македония с това леене на празнословие!

"Противоречията не се преодоляват с магическа пръчка, както мислят европейските политици. Прекалените очаквания раждат голямо разочарование, когато не се сбъднат."

- Ще правите ли президентска партия, акад. Марков?
 

- Не, не! Ние говорим за единение, а самата дума "партия" означава част от нещо. В България има достатъчно много партии. Целта на нашия комитет е национална, не партийна.

- Защо тогава ви заподозряха в партийно строителство?
 

- Защото това е в психологията на българските политици – да не би да се получи някаква конкурентна президентска партии. Те треперят над своите привилегии. Те не могат да повярват, че когато правим инициативен комитет за национално единение, ние добре знаем, че партиите разделят и противопоставят народа и се възползват от това в борбата за власт.

- А възможно ли е въобще единение в България?
 

- Доста от хората, които срещам, твърдят, че това е една утопична идея. Но ние трябва да опитаме. Твърде много време мина в едно противопоставяне, в омраза. Дори и днес избухва периодично не къде да е, а в Народното събрание. Има един бивш кмет на Пловдив – Спас Гърневски, който ме връща в началото на 90-те години, като се изправи на парламентарната трибуна. Не знам защо от ГЕРБ го взеха. Може би, за да опонира на Корнелия Нинова. Или пък имаше един зам.-председател на Народното събрание, който оправда извънредния трибунал, наречен Народен съд и трябваше да подаде оставка (б.р. - Валери Жаблянов от БСП). Политиците се ровят в раните на гражданската война, а ние отбелязваме началото на стогодишнината гражданска война – това, което някога наричаха Войнишко въстание, бунтовете в края на Първата световна война. Тогава българи започват масово да избиват българи. Оттогава имаме гореща и студена война: 1923 г. - 1925 г., 1941 – 1944 г. Омразата още не е уталожена и политиците злоупотребяват. Ние казваме - „Стига!“ Стига сме пилели национална енергия, стига сме губили историческо време, трябва да работим за една благоденстваща България, трябва да се върнат младите българи, защото те са бъдещето на нацията!

- Видяхте ли призива на ДСБ? Те настояват да се изследва политическото насилие у нас от преврата срещу Александър Батенберг, БСП да престане да чества 9 септември 1944 г.
 

- Еднопосочни са! Трябва да преодолеем тази българска поговорка "На чужд гроб не плачи!" Трябва да има разбиране и състрадание и за чуждата болка. Защото и от двете страни има виновни, има и невинни. Сега как е - няма разбиране, едните си плачат на 9 септември на Братската могила, другите - на 1 февруари на Параклиса до НДК. И няма разбиране! И продължават обвиненията – кой започнал пръв и кой убивал повече. А що се отнася до 9 септември, този ден затова не е вече национален празник. Това е дата от гражданската война в България. БСП трябва да разберат, че няма победители в гражданската война, всички сме победени. 45 години те честваха победата в гражданската война. Затова върнахме 6 септември като официален празник – ден, който обединява българския народ.

- Как ще коментирате референдума в Македония? Какво казаха македонците на съседите си, на Европа и на света?

 

- Аз очаквах този референдум да се провали, защото често ходя там и познавам обстановката. Желаното не трябва да се взима за действително! И Бойко Борисов, и Екатерина Захариева се увлякоха. Онзи ден щяха да се сбият Сърбия и Косово. Във Вардарска Македония има няколко поколения промити мозъци, които си въобразяват, че са пъпа на света с Александър Велики и строят арки. Кич! Затова не трябва да се изхвърляме със Западните Балкани. Има толкова исторически наследени противоречия в тези Западни Балкани, те няма да се разрешат в влизането на тези държави в НАТО и в Европейския съюз. Напротив, те отвътре ще взривят и НАТО, и ЕС! Как ще помирят сърбите и албанците! Във Вардарска Македония албанците са 25%, те са за европейско бъдеще, защото виждат, че това ще отвори границите към Албания и към Косово. Албанците са млад народ, те настъпват, те заселват. Изсилиха се нашите политици да се хвалят, че вече са постигнали мира в Западните Балкани.

- Не само нашите политици говореха така, те бяха част от един парад на европейски политици, който мина през Скопие!
 

- С парад не става! За съжаление, има криза за лидери – не само в България, но и по света. Като гледам кои са заместили Конрад Аденауер и ген. Дьо Гол! Меркел отиде в Скопие и какво постигна – само една трета от гласоподавателите отидоха до урните. Нямат авторитет! Те идват с една нагласа, приемат желаното за действително, лее се едно празнословие. Нали и ние се надявахме на европейското сияйно бъдеще? Не доживяхме светлото бъдеще на комунизма, но не знам как ще достигнем и европейското сияйно бъдеще, особено след Брекзит. Пак сме най-бедните.
Напрежението и омразата на Балканите остават. Много говорим за наследството на Османската империя. Вижте Турция и Гърция, а и двете страни са в НАТО от толкова години. Противоречията не се преодоляват с магическа пръчка, както мислят европейските политици. Слушах Бойко Борисов как ги очароваше колегите си от Западните Балкани. Прекалените очаквания раждат голямо разочарование, когато не се сбъднат.

- Следите ли развоя на делото за царските имоти? Питам ви, защото в една своя книга - „Международните афери на Царство България“, пишете с какви пари е строен дворецът "Врана".
 

- Като историк мога да кажа, че „Врана“ не е на държавата. В навечерието на Балканската война България и Сърбия преговарят, Николай II е поканен за височайши арбитър. Руският цар държи на всяка цена да има Балкански съюз. По същото време Фердинанд започва да строи двореца и задлъжнява на централната банка. Оттам през седмица започват да го бомбардират със заплашителни писма. Той извиква финансовия министър Теодор Теодоров и му казва, че трябва да вземе заем от Русия, но не държавен, а частен, за да не минава пред Думата, където царят е притиснат до стената. И Фердинанд подписва полица, че дължи на императора 3 милиона златни франка! Той не връща заема, престава да го плаща по време на Първата световна война, а по-късно Ленин заявява, че болшевиките нямат нищо общо с царизма – нито плащат да френските и английски банки, нито търсят царските заеми. Има документи за това, защото болшевиките започват да издават Красный архив – поредица от архивите на руската тайна дипломация. Те излизат през 1918 г., когато Фердинанд още е съюзник на германския канцлер Вилхелм II. Канцлерът се ядосва, защото Фердинанд, за да сключи съюза с Германия, е взел 5 милиона марки от него и пожизнено възнаграждение, което му се изплаща. Това не означава, че Фердиданд е бил нечий агент – руски или германски, просто е взимал пари, откъдето е било възможно. Така че „Врана“ не е на държавата, за другите имоти не мога да кажа.
 

А Фердинанд иска петте милиона от кайзера по време на Първата световна война, защото англичаните слагат ръка на неговото наследство от майка му Клементина, което той държи в английски банки.



Интервю на Красина Кръстева, Epicenter.bg

Няма коментари:

Публикуване на коментар