Лято

Лято

5 октомври 2018 г.

На гол корем - ескадрила изтребители!

Правителството се кани да купи изтребители за 1.4 млрд лева. За какво са ни тези самолети при нашия хал - никой не казва...

Премиерът Бойко Борисов, о.р. генерал-лейтенант от МВР, очевидно принадлежи към онези генерали, за които Уинстън Чърчил някога е заявил, че те винаги се готвят за миналата война. 


Не дай си, Боже, ако стане война, не искам пилотите ни да са пушечно месо, заяви тази седмица о.р. ген.лейт.Борисов по повод  на процедурата, открита  от Министерство на отбраната за закупуване на нови бойни самолети.

Ако тази процедура е част от подготовката на българската армия за бъдещата война, Чърчил е прав - нея  сме я загубили  още преди да е започнала. И проблемът не е в това, дали имаме бойни самолети, или нямаме. Въпросът е срещу кого бихме ги използвали. С някогашния враг Турция сме в един алианс, да не говорим че от 1912 г. , когато за пръв път в историята на Европа български самолет "Блерио XI" извършва въздушна бомбардировка на османските позиции край Одрин, ситуацията е коренно променена. В полза на Турция, разбира се. Дори и редниците в нашата армия знаят, че комшиите разполагат с около 44 ескадрили, с повече от 14 реактивни авиобази и прочие.

Сърбия и Македония - нашите съседи на запад, също не са цел в бъдещи бойни действия. Те са главни мишени, но в рамките на инициативата "Западни Балкани", която стана приоритет на българското председателство. И ще си останат обект на този приоритет във външната ни политика  - просто защото няма друга визия за ролята на България на Балканите и в Европа въобще. Дори призивът "България на три морета", разпалвал преди десетилетия  кръвта ни, вече е повече диагноза, отколкото сантимент. И обикновено тези, които го отправят сега, трябва да са на три и повече ракии, та им се привиждат три морета.

Забравих за Гърция, но там ситуацията е друга - бавно и постепенно българщината напредва на юг и превзема Халкидики - и не се знае докъде ще спре. За това не са необходими бойни самолети, достатъчно е българският инвеститорски и строителен гений да вземе нещата в свои ръце. И Гърция, каквато я познавахме отпреди десетина години, ще вдигне бялото знаме. А някой ден монасите в Атон просто ще се събудят сред манастирите на братя Диневи.

Сигурен съм, че не само аз се чудя за какво са ни тези бойни самолети. Да, знам, че който не храни своя армия, ще храни чужда. Чувал съм и още ред такива мъдрости. Но защо никой от управляващите не обясни внятно за чий са ни нови бойни изтребители?! Дали за да ги хвърлим срещу Русия, ако някой ден НАТО, САЩ и ЕС си омешат шапките със Сибирския мечок и по силата на географското ни разположение се окажем на първа бойна линия като пушечно месо, за което толкова се притеснява Борисов?! За нас всички - обикновени резервисти, редници и генерали, тази война действително ще бъде миналата.

Ясно е, че не можем да бъдем Швейцария на Балканите и да запазим неутралитет при военни действия. Обаче дори не 16, а още 116 нови изтребители да си купим, пак не можем да станем като Швейцария, която въпреки неутралитета си разполага с 14 ескадрили с 350 бойни самолета.

Въобще трябва да забравим за тази отколешна мечта. Не заради ескадрилите,  а заради обществото ни, което не е дорасло до равнището на гражданското общество в Швейцария. Там например разходите за отбрана не са предмет на обсъждане на един тесен кръг от политици и военни. Растящите харчове за отбрана в Швейцария родиха  гражданската инициатива "За една Швейцария без армия", а през 2014 г. народът на алпийската страна с референдум гласува  с 53,4 на сто "против" и отхвърли  идеята за закупуване на нови шведски изтребители "Грипен".

"Грипен" са вариант и за нашето Министерство на отбраната и за правителството ни. Те обаче ще ги купят, без да ни питат. А параметрите на бъдещата сделка ще останат тайна, защото е класифицирана информация.

В това е и проблемът - че живеем по правилата на класифицираната информация, а не по тези на швейцарската демокрация...



Румен Савов, Banker.bg

Няма коментари:

Публикуване на коментар