Есен

Есен

27 ноември 2018 г.

99 години от Ньойския договор

Ньойският договор за мир е наложен на България след поражението ѝ в Първата световна война
 
На тази дата преди 99 г. е подписан Ньойският договор. Той обрича българите в Западните български покрайнини на асимилация и бавна и мъчителна икономическа и демографска гибел.

"Ньойският договор е наказанието за погрешния избор от лятото на 1915 г., когато цар Фердинанд и правителството на Васил Радославов вкарват България във войната на страната на Тройния съюз", казва историкът акад. Георги Марков. Това, според него, е стратегическа грешка на управляващите. Впоследствие цар Фердинанд се прибира в Кобург, Васил Радославов намира убежище в Баден-Баден. А цената за поредната национална катастрофа на страната плаща българският народ.

Ньойският договор за мир е наложен на България след поражението ѝ в Първата световна война. Подписан е на 27 ноември в парижкото предградие Ньой от министър-председателя Александър Стамболийски, а от страната на силите победителки - от ръководителите на техните делегации на Парижката мирна конференция.

В края на 1919 г. българска делегация, начело с министър-председателя Александър Стамболийски, е изпратена към Франция. Отношението на французите към пратениците е било като към военнопленници. Техният достъп до външния свят е бил изключително ограничен, като още с пристигането си в Париж на българите е било забранено да излизат от хотела, в който са настанени, без специално разрешение.

11 278 кв. км. територия е откъсната от България, 600 хиляди българи остават извън границите. Репарациите, които трябва да изплати страната ни на съюзниците възлизат на 2,25 милиарда златни франка.

Според Ньойския договор губим Южна Добруджа, но и Струмишко и Западните покрайнини. Западна Тракия е окупирана от френски войски, а на конференцията в Сан-Ремо през 1920 г. Антантата я предава на Гърция с уговорката тя да осигури на България свободен и безмитен излаз на Бяло море - нещо, което никога не става.

България е обременена с тежки репарационни задължения, възлизащи на 2 250 000 златни франка, които следва да бъдат изплатени в срок от 37 години след влизането му в сила с 2 % лихва върху общата сума за първата и 5 % за следващите години.

Освен това България е задължена да предаде на своите съседи от победилата коалиция - на Кралството на сърби, хървати и словенци (Югославия от 1929  г.),  на Румъния и на Гърция, определено число добитък, както и 250 000 тона въглища.

От България се отнема и нейната житница Южна Добруджа, която повторно се включва в територията на Румъния, както и гр. Струмица и нейната околност, заедно с т. нар. Западни покрайнини, които се предоставят на Югославия.

По такъв начин страната ни е лишена от значителни територии, населени с компактно българско население. Пак по силата на Ньойския мирен договор на България е отнето правото да има своя наборна армия, като на нейно място й се разрешава платена войска до 20 000 души войници и офицери, с които да охранява границите си и да пази вътрешния ред.

Като неделима част от договора по искане на Гърция е приложена и т. нар. конвенция за доброволна размяна на малцинствата между двете съседни държави, която впоследствие е използвана от атинските управляващи среди за насилствено прогонване на българското население от неговите родни огнища в Западна Тракия.

Ньойският мирен договор просъществува до началото на Втората световна война 1939-1945 г. През този период България изплаща на съглашенските сили и техните балкански съюзници репарации в размер на 65 000 000 златни франка.