В интервю за “Пари мач” 54-годишната италианска актриса разказва за промените в живота си и новооткритата свобода.
- В новия сезон на сериала “Десет процента” играете собствената си роля и търсите мъж, който да ви извади от самотата. Има ли връзка с реалността?
- Аз дори търся нормален мъж! Такъв, който ще изхвърля боклука, ще следи сметките и ще понася всекидневието… Стори ми се забавно да създам образ, чийто източник на вдъхновение съм аз, но все пак остава измислен. Тази звезда казва, че среща само звезди егоманиаци или богати бизнесмени, че не може да остане сама повече от три седмици. За щастие, моето съществуване не се свежда до това! Тя се страхува да бъде в истинския живот. А аз съм в него като жена и майка. И най-вече сърцето ми не е за вземане.
- Е, добре, споделяте ли живота си с някой… нормален?
- Аз съм с един и същ човек от известно време и всичко е наред. А и какво означава нормален? Аз самата не съм в състояние да предложа добре подредено всекидневно съществуване. Това никога не е било така, освен за децата ми. Как да изисквам от някой друг това, което аз не мога да дам? Мъжът, чийто живот споделям, не упражнява същата професия като мен, но много пътува. Ритъмът му на живот му позволява да разбере моя.
- В книгата “Тайни срещи” казвате: “Аз съм жена, за която мъжът е необходим, сякаш жената е бензина, а мъжът мотора”. Наистина ли го мислите?
- Несъмнено това е нещо културно, наследено. Мисля, че не бива да воюваме с мъжете. Жената представлява универсалната любов, поради способността й да дава, без да иска нищо в замяна. Но за разлика от нашите майки и баби, когато не сме доволни, ние го казваме, тръгваме си, развеждаме се. На 54 г. преживявам прекрасен момент в моето съществуване, като преоткрита свобода. Кариерата ми е изградена; всичко, което идва сега, е бонус, благодаря, нека продължи! Отгледах дъщерите си, те вече израстват: на 14 и на осем години, стават самостоятелни. Но дали мъжете разбират тази отговорност, този товар? Когато отида пред училището или на родителски срещи, виждам, че 90 процента от хората там са жени.
- Плашите ли мъжете, защото сте икона?
- Икона? Сериозно ли говорите? Мислите ли, че мога да ходя по вода? Но да, по-трудно беше, когато бях млада. Наистина умеех да плаша мъжете. Днес, с бръчките и несъвършенствата, ги плаша по-малко. Вече не съм бебе, а зряла жена. Разбира се, има мъже, които флиртуват с мен. Ако е мило, го приемам. Понякога това са индивиди, които смятат, че след като имат много власт, всичко им е позволено. Когато ме притесняват, им го показвам.
- Сблъсвали ли сте се със синдрома “Уайнстийн”?
- Сблъсках се с него, когато бях млада манекенка, после начинаеща актриса. Но никога не съм изпадала в много насилствени ситуации. Защо? Имах финансова независимост и това е фундаментално: можех да си позволя да кажа “не”. Нямах нужда от никого, за да плащам наема си, да ям. Властта на мъжете, не само в киното, но навсякъде, изнудването, което упражняват понякога, се състои в това: могат да ни помогнат да живеем или оцеляваме и да злоупотребяват с това с някаква форма на сексуален тормоз. В по-широк смисъл, да не пускат момичетата на училище, жените - да шофират или да работят, да им отнемат всяка свобода или да ги смятат само за обекти, които раждат.
- Писали сте, че не сте в мир с мъжкия пол и искате да сте по-малко отбранителна. Откъде идва това?
- Кой не се страхува от мъжете? Случвало ми се е. Налагало се е да се справям с неуместно поведение. Върху нашата женска кожа, от зората на времето, е написан защитен код, който се предава културно. Но е излишно да заклеймяваме. Не всички мъже са насилници. Някои жени също са такива.
- В “Десет процента” сте дива, която не може да приготви дори чай. Преувеличено ли е това?
- Още една измислица! Не съм най-добрата готвачка на света, но дъщерите ми никога не са умрели от глад. Нито гостите ми, когато приготвям вечеря. Правя прекрасни спагети и тирамису.
- В “Десет процента” един тип, когото срещате, докато сте с руса перука, казва: “Моника е страхотна, но колко е тъпа!”. Това случвало ли се е в истинския живот?
- Красива значи идиотка, е още едно изтъркано клише! Това е уморително. В света на киното никога не съм се сблъсквала с подобна оценка. В замяна на това, когато взех матурата си по старогръцки, учителят ме огледа от главата до петите, след което каза: “Какво искаш да правиш по-късно? Водеща?”. Това ми се стори абсолютно неуважително.
- Сега можете ли да спрете на работите?
- Имам нужда да продължа. Но е вярно, че имам свободата да избирам, да опитвам вълнуващи творчески приключения, като филма на Кустурица, чийто снимки продължиха четири години и който очевидно не съм направила за пари. Да играя във високобюджетни филми ми позволява след това да се снимам в авторски филми.
- Днес, когато някой известен човек си купи или построи къща в Португалия, казват, че го прави, за да плаща по-малко данъци…
- Имам къща в Лисабон, град, който обожавам, и апартамент в Рим. Не съм французойка, имам италиански паспорт, но избрах да живея във Франция. Дължа й международната си кариера, благодарение на филми като “Апартаментът”, “Необратимо”, “Колко ме обичаш?” и много други. Много съм привързана към тази страна за това, което ми даде.
- Но френската публика не ви е гледала в киното след филма на Кустурица през 2017 г. и сериала “Моцарт в джунглата”. По-малко предложения ли получавате?
- Получавам много. Играх в Spider in the Web, трилър с Бен Кингсли, на режисьора Еран Риклис, и в австралийския филм Nekrotonic. Участвах в последните снимки на Клод Льолуш, “Най-хубавите години”, което ми позволи да преживея вълшебен миг с Жан-Луи Трентинян. И казах “да” за следващия филм на Каутер Бен Хания, която направи “Красавицата и кучетата”, представен в Кан през 2017 година. Но е вярно, че от седем години не съм снимала филм във Франция.
- Можем ли да поговорим за това, през което преминахте в личния си живот?
- Защо да се връщаме към нещо, което е минало и приключило? Когато двама души са приключили общия си път, ми се струва нормално всеки да се върне към живота си и да го промени, както му харесва.
- Прощавате ли много?
- В живота си срещаме хора, които са необходими за нашия път, позволяват ни да се развиваме. Трябва да им благодарим, защото в досега с тях откриваме толкова неща за себе си! Аз съм благодарна и на двамата си съпрузи за това, което са ми дали и научили в живота, по несъзнателен и различен начин.
- Бракът може ли да ви изкуши отново или си го забранявате?
- Как да разберем какво ще е бъдещето? Не можеш да програмираш живота си. Бракът е нещо, което двама души трябва да решат заедно в определен момент от живота си. След като си бил женен два пъти, трябва да отделиш време, за да помислиш преди да започнеш отново, да разбереш защо си го направил и защо си се развел. Да кажем, че в този момент съм в етапа на ученето.
Превод: Галя Дачкова, Glasove.com
Няма коментари:
Публикуване на коментар