Като мъпетите родните ни политици с лекота могат да припяват "Време е да се гримираме, време е да се костюмираме, време е за кукленото шоу", маскирайки се за поредната роля в добре познатата пиеса "Обръщане на палачинката".
На нашите хамелеони и редови ренегати им липсват виртуозността, размахът и подплатеността на претенциите с качества, позволили на политици от ранга на Лорд Палмерстън и Уинстън Чърчил да сменят партийната си принадлежност и политически пристрастия. В български условия шеметните "трансфери" и криволици не са заради принципи и убеждения, въпреки че точно те се размахват от всеки пореден номад, а са семпли като тях самите и желанията им - да се уредят на сносна служба, по възможност с гарантиран финансов потенциал. И ако в началото на Прехода това се правеше свенливо и по-прикрито, днес това не е възможно - и заради еманципираността на медиите и развитието на технологиите, и заради вродената кресливост на ренегата, която не му позволява да остане незабелязан.
Пример на малките дават големите. Преди да стане политик, Бойко Борисов наричаше политиката "лайно в целофан" и се заричаше, че няма да прави партия. Направи я. Днес громи комунистите и комунизма, зове "трябва да бъдем безпощадни към тях", но в биографията му присъства детайлът, че през 1990-а напуска МВР, защото отказва да се деполитизира и остава член на БКП.
Първата работа на Георги Първанов след излизането му от "Дондуков" 2 бе да детронира наследника си в БСП Сергей Станишев, а когато не успя, създаде своя формация, с която опита да открадне от електората на партията, изстреляла го по върховете.
И Иван Костов постъпи така - дълго време се сърди на народа, че не го е преизбрал за премиер, а когато загуби контрола върху СДС, напусна и създаде своя партия. Направи го с писмо и с репликата, че "духът напуска тялото", но след краткотрайно парламентарно присъствие (по време на Тройната коалиция) и няколко поредни загуби бе принуден да се съюзи с тялото, за да прескочи 4-процентовата бариера. Начинанието обаче бе толкова неискрено, че Синята коалиция скоропостижно се спомина, а след още няколко изборни срива се възроди в Реформаторски блок, преди отново да изпадне зад борда. Не и без да опознае благините на властта, разбира се.
Защо тогава се учудваме, че примерът е заразителен щом гарантира сигурен доход, служебна кола, секретарка и възможност да се откъснеш от плебса. Всеки се справя, както може - при някои възходът е стремителен и по-продължителен, други блесват за кратко с комичен привкус.
От втората категория - на комичните превъплащения, е една от емблемите на това явление - Николай Бареков. Той с лекота сменяше убеждения и благодетели. Веднага след напускането на bТV се сгуши под крилото на банкера Цветан Василев в "Тв7", но след крушението на КТБ припозна за свои врагове враговете на Делян Пеевски. Преди това с размах бе криволичил и политически - през 2008-а написа ласкателна статия за тогавашния президент Георги Първанов, в която му вещаеше "добри дни и чудесно политическо бъдеще", наричаше го "остров на спокойствието и носител на толерантността". Когато на следващата година БСП и Първанов бяха победени от Борисов и ГЕРБ, Бареков рязко смени курса и в изборната нощ цъфна с букет гербери в дома на новия силен на деня. Не след дълго обаче от "Има един-единствен политик в България и това е Бойко Борисов" промени репертоара на "Първата работа, когато аз стана министър-председател, е Борисов да влезе в затвора". Със същата "последователност" сменяше и изповядваните идеологии. В рамките на часове можеше да поиска и връщане на старото име Народна република България, и референдум за възстановяване на монархията; да се хвали, че е милионер, и да "плаче с богатите си приятели за бедните"; да признае: "Тръгнах като десен, родът ми е такъв, сега съм по-скоро ляв", а след това да води преговори едновременно с десните от ЕНП, либералите от АЛДЕ и консерваторите от ЕКР в търсене на по-изгодни условия за евродепутатстването си. Днес той се обявява за автентичен консерватор и готви коалиции и листи с подобен нему повратлив политик - Волен Сидеров. Атакист номер 1 също с лекота влиза в разни роли - ту е борец срещу "сараите", ту "златен пръст" на правителство с мандата на ДПС, веднъж крещи "Бойко, ку...о!", после му става коалиционен партньор и го кани на сватбата си.
Мегаломанството им приляга - събирането им се пласира като "опит да бъде обединено цялото консервативно-патриотично-националистическо-дясно политическо пространство (!?) и да се изгради голям блок". За домоуправител на блока се готви Сидеров, а Бареков щял да предава опит и контакти, постигнати (навярно) в мисии в Гамбия, Монголия и Източен Тимор. Отношенията между двамата са наистина достойни за комедиен сериал. Преди петилетка Бареков викаше по митинги: "Сидеров и "Атака" се продадоха няколко пъти. Този човек се превърна в мекере…", наричаше го "мишлето", а белокосият националист му отговаряше с епитети от сорта "господар на цензурата" и с призиви "Малкият, посвири още малко на дудук и след пет години ела пак". Не щеш ли, точно пет години по-късно двамата флиртуват и си правят комплименти. Няма как, задават се избори.
Точно изборите се оказват онзи катализатор, непресъхващ извор на ренегати, който не престава да ни изумява. Особено показателни бяха последните парламентарни през пролетта на миналата година. Тогава прославеният архонт, някогашен евродепутат от "Атака" и бивш депутат от "Патриотичния фронт" (а преди това съдържател на заведения) Слави Бинев поведе листата на… ДПС, изведнъж открил, че това "е една от най-патриотичните партии в България", което той винаги бил знаел. Как да разберем, че го знаел и че докато е ораторствал срещу ДПС, всъщност бил приятел с Ахмед Доган и много го ценял.
Изненадващ, но успешен се оказа и друг трансфер в листите на движението. Намествайки се в депутатско кресло, някогашният депутат от ГЕРБ Димитър Аврамов мотивира избора си така: "ДПС никога не изоставя хората си." А той се почувствал изоставен, когато Искра Фидосова, чиято дясна ръка беше, бе свалена от всички постове. Три години никой не бе чувал за него, докато през 2012-а не бе арестуван за подкуп в особено големи размери... А само година по-рано новият председател на ДПС Мустафа Карадайъ се беше зарекъл: "Несъстоятелно е ренегати, втора-трета употреба, които сами не могат да изброят партиите, през които са минали, да се опитват да се представят като автентични либерали, като за пореден път се опитват да осмислят съществуването си… ДПС е твърде висока летва, тези хора нямат ръста да я прескочат!". Е, прескочиха я.
Двама бивши членове на БСП внезапно се преоткриха. Очевидно лидерката на "Движение 21" Татяна Дончева е забравила, че точно Румен Петков (АБВ) сътвори за нея репликата: "Тишината в спалнята ражда безумия", навлязла трайно в градския фолклор. Но не забравиха вкупом да обявят партията майка за "ръководена от олигарси".
Режисьор в миналото и професионален антикомунист в настоящето, Евгений Михайлов кацна като "канарче“ в листите на ДОСТ, чийто лидер е уличен в принадлежност към ДС. Самият Местан също претърпя катарзис - след коледен партиен банкет, на който бе разжалван от почетния председател, за една нощ изпадна в немилост. Така "влезе в обувките" на други отцепници - Касим Дал и Корман Исмаилов, които го наричаха "агент Павел", а той тях "предатели". Бързо забрави и бомбастичната си клетва от митинг в Джебел през 2011-а, произнесена, апропо, точно пред Доган: "Ако един ден аз бъда освободен от позицията, която заемам в ДПС, и заради това вдигна ръка срещу тази партия, тази ръка да изсъхне, да онемея“. Не онемя заради това, а заради изборния провал. Който "постигна" в коалиция с… партията на Дал и Исмаилов.
Сред най-потресаващите трансфери на последните избори бе този на представящия се за политолог, изследовател и впоследствие телевизионен водещ Антон Тодоров. От автор на епохалния труд "Шайка - Бойко, Росен, Цецо и другите" той се превърна в страстен апологет на ГЕРБ. Толкова страстен, че загуби депутатското си място, заплашвайки журналист, за да защити новите си господари. Друга политическа въртиопашка се оказа Румен Йончев, който през своя "Земеделски народен съюз", претърпя впечатляваща трансформация - от депутат в коалицията с БСП, през депутат от групата на ББЦ, а след разпада й съюзник на партията на Христо Ковачки "Лидер", акостира в останките на Реформаторския блок. Преди това за кратко се обедини с БАСТА на бившия депутат от ГЕРБ Емил Димитров (друг отлюспен) под името "Народен съюз", а по-после стана "центристки" съюзник на АБВ.
Всеки ренегат има своя пик
А пишман земеделецът, борец с корупцията и господар на флашките Яне Янев - дори два. В 41-вото Народно събрание влезе със своята прясно преименувана партия РЗС (с предишната "Национално сдружение - БЗНС" беше част, че дори и заместник-председател на ПГ на ОДС). В началото подкрепяше Борисов за първия му кабинет, но след като групата на РЗС бързо се разпадна, Янев го обвини, че му купувал депутатите и му обяви война. Отначало с разнасянето на флашки, обвинения, че "държавната мафия организира държавен преврат", за да завърши с билбордове "Ще уволня Борисов" за президентската кампания през 2011-а. Вместо уволнение Янев дочака назначение - през 2015-а се уреди за съветник в политическия кабинет на премиера Борисов по проблемите на превенцията и противодействието на корупцията и конфликта на интереси във властта. После изпадна и безславно се върна в родното си село Малък Цалим над гр. Сандански да фермерства.
Мария Иванова, Banker.bg
Няма коментари:
Публикуване на коментар