Той практически следва пътя на блокирания преди четири години „Южен поток“.
Само че този път шансовете за довеждането му до успешен край сериозно нарастват. Как Газпром смята да надхитри Европейската комисия, използвайки собствените й правила?
Дълго време Газпром не можеше да реши кой маршрут да избере за втората тръба на „Турски поток“ на европейска територия. Обсъждаха се два варианта на маршрута. Първоначално се планираше пътят да минава през Гърция към Италия. Но миналата пролет взе, че „се пробуди“ България, която съжаляваше за закриването на „Южен поток“ и не искаше да се лиши от ползите, идващи по линия на „Турски поток“. В случая, разбира се, вече не става дума за пряк газопровод от Русия към България през Черно море. Тръбата от Турция обаче може лесно да завие към България, а оттам да продължи към Сърбия, Унгария, Словакия и Австрия, където се намира крайната точка за доставка на руски газ (упомената във всички дългосрочни договори на Газпром с европейските купувачи).
Газпром е избрал именно този маршрут, твърди „Комерсант“, позовавайки се на данните от операторите на газопреносни системи в България, Сърбия, Унгария и Словакия, за октомври-ноември 2018 г. Тези оператори вече проведоха търгове за резервиране на нови мощности (Open Season) от 1 януари 2020 година за период от 20 години. Процедурата е предвидена в законодателството на ЕС и е необходима за изграждането на нови газопроводи. Газпром участва в тези търгове и е готов да запази всички предложени мощности. С други думи, руската компания е готова да доставя газ за тези страни.
Въз основа на търговете се предлага да се резервират 15.8 млрд кубически метра газ на входа на Турция от 1 януари 2020 г. за период от 20 години. Количеството съвпада с мощностите на втората тръба на „Турски поток“. В резултат на това се планира доставките за България и Сърбия чрез „Турски поток“ да започнат през 2020 г., за Унгария – през 2021 г. и за Словакия – през втората половина на 2022 г.
Газпром има повод за гордост след неуспеха с „Южен поток“. Официално обаче компанията все още не е обявила избора на конкретен маршрут. С какво да си обясним подобна потайност?
„Логично е да са потайни. Защото в момента, в който обявите накъде тръгва тръбата, веднага започва натиск, критики и заплахи. Вече го видяхме в България през 2014 г., когато тя стана обект на директни заплахи. Европейската комисия и тогавашният й председател Барозу я притиснаха. В България започнаха да пристигат постоянни делегации. Накрая всичко приключи с идването на делегация от американски сенатори воглаве с покойния Маккейн, която допритисна българите. Същото може да се случи и сега“, казва Игор Юшков от Фонда за национална енергийна сигурност.
Вероятно информацията изтича сега, понеже й е дошло времето: в понеделник завърши изграждането на морската част на „Турски поток“. „Едната тръба ще се влее в газопреносната система на Турция, а втората ще завие надясно към България. Там вече има изградена връзка от Турция към България и не се налага строителството на нов газопровод на българска територия. Ще бъде използван съществуващия газопровод, по който сега тече газът от Русия до Турция през Украйна, Румъния и България“, обяснява Юшков.
В момента, в който заработи първото разклонение на „Турски поток“, тази тръба ще се освободи, защото Турция ще получава пълния обем газ по директните газопроводи през Черно море („Син“ и „Турски“ поток). И по свободната тръба руският газ от Турция към България ще тръгне в реверсен режим (тоест, в обратната посока). Само че ще трябва да се изгради тръба от България до границата със Сърбия, както и по-нататък през територията на Сърбия, Унгария и т.н.
Но най-важното е, че този път, за разлика от „Южен поток“, ще бъде по-трудно да се попречи на проекта. Ето защо.
ЕК вече не разполага с правна възможност да обвини Газпром за неизпълнението на Третия енергиен пакет на ЕС. Тъкмо напротив, България заедно с останалите страни и Газпром може да изиска от ЕК да спазва собственото си енергийно законодателство.
Атаката срещу „Южен поток“ беше организирана под предлог, че се нарушава Третия енергиен пакет. Според него Газпром не може да е едновременно собственик на газопровода и основен доставчик на газ за европейците. Това, според ЕК, създава монополно положение. Въпреки че газопроводът бе иницииран, а междуправителствените споразумения подписани, още преди влизането в сила на Третия енергиен пакет. Но все едно, Газпром бе обвинен в нарушаване на правилата.
Сега Газпром няма да строи тръби на европейска територия. Това ще бъде направено от самите европейски държави, които вече обявиха търгове за допълнителни мощности и искат да получават газ. „При наличието на заявител и продавач, то в рамките на директивата на ЕК, свързана с антитръстовото регулиране, операторите на националните газопреносни системи са длъжни да изградят цялата инфраструктура за своя сметка. След това направените инвестиции ще им бъдат приспаднати от тарифите на транзита. А Газпром си запазва мощностите, но не става собственик“, обяснява Юшков. По този начин ЕК, следвайки собствените си правила, не само не би трябвало да се противопостави на изграждането на нови тръби в Сърбия, Унгария и Словения, а дори да настоява да ги построят. Но най-важното е, че ЕК вече няма юридически основания да забрани на тези страни да строят газопроводи, както стана предишния път.
„Мисля, че стратегията на Газпром трябва да е следната: да настоява европейците да спазят собствените си закони“, продължава Юшков. В това ще се състои основната хитрост на Газпром и България, както и на останалите заинтересовани страни.
За съжаление би било преждевременно да се твърди, че всички рискове са избегнати. „Мисля, че битката за този проект ще е жестока, американците ще оказват силен натиск, а украинците вече започнаха. Натискът ще бъде като при „Северен поток-2“, казва Юшков. Особено като се има предвид, че България, Сърбия и Унгария все пак не са Германия, която застана твърдо зад северната тръба.
Само че сега неприятелите на Газпром могат да ползват само политически инструменти. Само скрит или явен политически натиск може да попречи на проекта. Разбира се, САЩ – както чрез Брюксел, така и директно, ще се опитат да натиснат поотделно всеки от участниците в проекта, както го направиха със „Северен поток-2“. Но едва ли ще се решат на санкции срещу втората тръба на „Турски поток. Защото тези санкции няма да са срещу Русия, а срещу Турция и няколко европейски страни. Газпром е собственик само на морската част от газопровода.
Виж, Брюксел може да наложи санкции срещу руския газ на юг. Но това ще застраши всички доставки на газ от Русия за Европа. ЕС едва ли ще предприеме подобен отчаян ход.
Накрая, този път България и останалите европейски участници в „Турски поток“ разполагат със сериозен контрааргумент срещу Брюксел. „България ще се позове на прецедента. След като германците получиха разрешение да строят „Северен поток-2“, следва всички останали газопроводи от Русия да се възприемат не като политически, а като чисто икономически проекти. Тоест, могат да се строят. По-рано ги убеждаваха, че „Южен поток“ е политически проект, но сега всички разбират, че не е така. Щом за германците може, защо да не може и за българите?“, казва Юшков.
След допуснатата грешка по отношение на крайно изгодния „Южен поток“, който щеше да позволи на българите да печелят от транзита на цели 60 млрд кубически метра газ, сега се предполага, че те ще отстояват много по-ожесточено правото на втора тръба от „Турски поток“ и транзит на 11 млрд кубически метра газ.
Накрая си струва да обясним защо беше избран тъкмо този маршрут на газопровода през България, а не алтернативния през Гърция и Италия. Първо, защото той е най-добре разработен още от времето на „Южен поток“, а отводите са почти готови“, казва експертът.
Второ, част от тръбите от Турция към България са налични и не се налага да бъдат изграждани, което спестява време и средства.
Трето, изграждането на инфраструктурата на европейска територия вече няма да става с газпромовски пари.
Четвърто, „и бездруго нямаше смисъл тръбата да се отклонява през Гърция, това бе направено само поради безизходица“, смята Юшков. Алтернативният маршрут през Гърция и оттам през южна Италия е обективно по-лош, защото търсенето на руски газ там е по-малко. „Гърция потребява 3 млрд куб.м., а в южна Италия нашият газ не е особено необходим. Първо, в южна Италия потреблението не нараства, тъй като цялата промишленост е съсредоточена на север. И второ, през южна Италия минават цели два газопровода от Алжир“, обяснява Юшков.
И накрая, ако се насочи втората тръба на „Турски поток“ през Гърция, тогава възниква големият въпрос как Газпром ще подава газ на Балканите. Излиза, че ще се наложи да запазим транзита през Украйна, за да захранваме България, Румъния, Сърбия, Унгария и Австрия. А това, за момента, са 15 млрд кубически метра газ. Откъдето и да го погледнем, българският вариант е най-добър.
Олга Самофалова, "Взгляд", превод: Glasove.com
Няма коментари:
Публикуване на коментар