Зима

Зима

21 декември 2018 г.

Животът ни е попфолк

Нощните чалга заведения в София не изчезнаха, както мнозина очакваха, а се наложиха като преобладаващ начин за забавление

Мирисът на цигари лъхва посетителите още с влизането във фоайето на клуба. 


Там ги очакват няколко охранители и хостеса, която събира 5 лв. вход в стандартна вечер като тази - четвъртък традиционно е "ретро чалга" в повечето фолк клубове в центъра на София. Вътре е невероятно шумно, а клиентите посреща втора девойка, която ги води към свободни места или резервираното сепаре на бара. На дансинг в средата на дискотеката танцуват момичета с високи кожени ботуши и провокативно облекло. От колоните дъни гласът на Ивана, която пее, че ще остане "само по парфюм", а диджеят отправя поздрав след поздрав към "групата от Топлофикация", които явно празнуват там.

Това е сравнително обичайна картинка от попфолк заведенията - така изглеждат от поне десетилетие. През последните години с отварянето на голям брой не-чалга нощни заведения в столицата се смяташе, че чалгата едва ли не умира, че тези дискотеки ще изчезнат по-скоро рано, отколкото късно. Когато в края на 2014 г. култовото Sin City затвори врати, подозренията, че наближава краят на една ера, се засилиха.

Истината обаче е друга. Чалгата е вече широко разпространена и се наложи като основен начин на забавление за много хора. Техният кръг е доста по-широк от кварталните мутри и силиконовия им ескорт. Заведенията стават по-модерни, публиката - по-разнообразна. София гъмжи от подобни дискотеки, поне шест-седем с капацитет от по няколкостотин души в центъра и още поне толкова в Студентски град. Постепенно от маргинално забавление на шумна, но малка група хора попфолкът стана мейнстрийм. По пътя се промениха и самите изпълнители - тяхното поведение, текстове и музика. Резултатът от всичко това е, че ако трябва да изберем музика, която да отива за фон на последните години, това без никакво съмнение ще е чалгата.

Я, елате, пиленца, на чалга

В София попфолк заведенията постоянно се местят или затварят, а на тяхно място се появяват нови, но всички, с които "Капитал" разговаря, са съгласни, че конкуренцията е голяма. Това например е било част от причините "Планета клуб" на бул. "Мария Луиза", под шапката на фирма "Пайнер", да не оцелее, обясни инж. Митко Димитров (известен като "Пайнера") пред "Капитал". Той уточни, че клубът е затворил преди няколко месеца. На негово място обаче отново отваря клуб, този път с актуалното име "Олигарх".

"В момента пазарът е пренаситен, а навремето имаше само три чалготеки - БИАД, Sin City и "Най клуб", отбелязва Илиян Димитров, управител на една от най-нашумелите попфолк дискотеки, The 1 Exclusive. Тя се намира в сградата на Телефонната палата и е част от групата на Bedroom и Cacao Beach в Слънчев бряг. На 22 декември празнува две години от отварянето й. Димитров се занимава от над 20 години с такъв тип заведения.

Освен The 1 Excusive хората, с които "Капитал" разговаря, посочиха, че в центъра популярни са Megami (в хотел "Маринела") и евентуално Provocateur и Revue, които се намират срещу парламента около паметника на цар Освободител. В Студентски град най-ярко е присъствието на Club 33, собственост на Петко Димитров, Иво Тонев, Цветелина Александрова и Иван Василев, част от групата на бившето Night Flight. Преди последното беше на бул. "Мария-Луиза", но отскоро повторно отвори врати в Зимния дворец.

В Студентски град като по-популярни места са сочени още Plaza и Playhouse. В клубовете в тази част на София традиционно публиката се състои от студенти, докато аудиторията на централните заведения включват и работещи младежи, и т.нар. ВИП клиенти - "знайни и незнайни членове на софийския хайлайф", както ги нарича 26-годишният Климент, който ги посещава сравнително често.

"Противно на някои схващания, че попфолкът замира, интересът към жанра е постоянен, даже нараства. Фактът, че вече почти две десетилетия попфолк заведенията са най-много на брой и са най-предпочитаните като цяло, говори сам по себе си", казва Сергей Петков, ПР на БИАД. Дискотеката ще навърши четвърт век през 2019 г. Въпреки това много от редовните посетители на подобни заведения сочат, че вече не е и толкова популярна. БИАД следва традиционния формат на чалготека: много участия на фолк звезди, включително и изпълнители като Радо Шишарката, и въпреки скорошното си ребрандиране, все още напомня на това, което беше преди години.

Други фолк дискотеки опитват да променят образа си. Илиян Димитров обяснява как опитват да счупят стереотипа за чалга и да създадат по-клубна обстановка. "Ние се стремим да разчупим модела на попфолк заведенията. Използваме mapping, холограми, каним различни танцьори от чужбина. Всяко събитие е различно, режисираме го цялото", казва той. На места и музиката се простира отвъд чалга стила - традиционно се започва с електронна или комерсиална и към 1, когато всички са се настанили и са поръчали алкохол (традиционно водка или уиски), зазвучават хитове на Преслава, Анелия или Галена например. Случва се и в по-късен час да се пускат поп парчета за разнообразие, но и кючеци, разбира се.

Погледни ги в очите

"Попфолкът вече отдавна е мейнстрийм в България, колкото и на някои хора да им се иска да отрекат този факт", казва Сергей Петков. Дори ако се огледа човек в някоя дискотека, може да забележи, че далеч не всички носят ланци или къси рокли с дълбоки деколтета. Има момичета, облечени неглиже и без грим, които се забавляват също толкова активно.

"Капитал" разговаря с поне петима клиенти на чалга заведения на възраст 20-30 години. Всеки от тях е завършил елитна гимназия в столицата и се занимава с право, финанси или предприемачество. Всичките избират чалготеките, когато искат да разпуснат, въпреки че по-скоро няма да си пуснат този стил музика през деня или докато пътуват. "В нашата гимназия се слушаше друга музика - рок, метъл такива неща, но всички ходеха на чалга, защото се приема, че е забавно, че не е натоварващо, тази музика си е за душата. Не те кара да мислиш много, по-скоро да се забавляваш", казва 22-годишната Вяра. Тя посещава чалготека за пръв път малко преди абитуриентския си бал. Според нея на подобна музика най-лесно може да се забавлява човек, защото е неангажираща, лесно се запомня, на български е и накратко е "музика за душата". Деян, също на 22 и също от Юридическия факултет на Софийския университет, обяснява как колегите му масово посещават подобни заведения. "Предпочитам ги заради интериора, защото срещам стари познати и пускат разни песни от едно време, които ми носят хубави спомени", казва Десислава, която е живяла в САЩ известно време, а от скоро се е върнала в България

Сергей Петков смята, че чалга заведенията наистина вече привличат хора "с по-висок образователен и професионален ценз, освободени от предразсъдъци". "Малко е бягство от реалността. Докато, ако отидеш в Carrusel например, се държиш по-човешки", смята 24-годишният Алексей, който работи в сферата на личните финанси и отскоро има и собствен бизнес.

Традиционно и младите българи, живеещи в чужбина, с умиление посещават фолк клубове, тъй като ги наляга носталгията. Чужденци могат да бъдат забелязани по-рядко, но запознати твърдят, че често проявяват любопитство.

Разбира се, за посетители като интервюираните от "Капитал" минусите в чалга заведенията са осезаеми. "За чалготеките очевидно мутренските изпълнения и средният интелект/култура на посетители са си голям минус и понякога даже dealbreaker, но по-скоро го възприемаме като необходимо зло и свеждаме комуникация с контингента до минимум", казва Климент.

Някои хора, разбира се, все още повдигат вежда, когато чуят, че техен колега или приятел се забавлява в чалга заведение. Дори репортерът на "Капитал" беше осъден от случаен познат, когато стана ясно, че е посещавала подобни дискотеки, но преди да разясни, че е било с изследователска цел. Стигма обаче сякаш винаги ще има - не случайно и интервюираните посетители предпочетоха до един да бъдат споменати само с първите им имена.

Губя (ли) те бавно, малко по малко

Според Вяра и Деян колкото повече порастват хората, толкова по-рядко се забавляват в такива заведения. "Започва да писва, започваме да работим и да не може да ходим във вторник и сряда", уточнява тя. На тяхно място обаче идват новите абитуриенти или студенти, които продължават обичая с чалга забавления. Ако пък започнат да посещават другите централни дискотеки, където попфолкът не е в основата (Carrusel, PM, Bedroom, Gotham), те обаче могат да залитнат обратно към чалгата, защото "знаят, че на чалга винаги е весело и си обичат да изпростяват от време на време", казва Климент. "Друго, което правят, е да ходят в Gotham и други места и след 3-4 през нощта отиват на чалга, като им е писнало и са много пияни", споделя Десислава. Тоест за много хора изборът на попфолк е въпрос на време или на няколко чаши водка. А на другия ден могат спокойно да се върнат към живота си, лишен от чалга култура.

Всяко поколение има своята музика и тя (макар и донякъде) е показателна за времето, в което се слуша. Възходът на градската култура през 20-те и 30-те години на ХХ век например ражда старите градски песни. Соцът дава силно повлияната от СССР естрада. Саундтракът на нашето време ще е попфолкът. Нито съвсем поп, нито фолк. Нито нещо революционно, но не и съвсем ретроградно. Няма особено дълбок смисъл, но поне времето си минава. Точно като последните години.

На места музиката се простира отвъд чалга стила - традиционно се започва с електронна или комерсиална


Мила Чернева, Capital.bg