А България е парламентарна република.
Най-висшата институция в нея обаче е на дъното и дори правителството (17%) и прокуратурата (9%) събират повече доверие сред гражданите, макар всички институции, политически партии и лидери да са паднали надолу.
По принцип парламентът у нас е с традиционно нисък рейтинг, но за да падне под 10%, означава, че ситуацията е кризисна. През последните 30 години това се е случвало само веднъж. През февруари 1997-а, след банковите фалити и хиперинфлацията, след протести и погрома над сградата с надпис "Съединението прави силата", рейтингът се срина на 7-8%, което окончателно делегитимира управлението, а държавата беше парализирана. Тогава БСП върна мандата и отидохме на предсрочни избори.
Само че това са извънредни събития. А днес живеем при завидна политическа стабилност според управляващите. Пак според тях икономиката расте, безработица почти няма, населението забогатява. Строи се неуморно. Защо тогава Народното събрание е паднало до нивото си през 1997-а? Очевидно мнозинството от българските граждани казва по този начин на политиците, че те вече не го представляват и не им вярва. Някои анализатори отиват още по-далече. Според тях атмосферата е взривоопасна и е нужна само една искра, за да се повтори ситуацията от същата 1997-а, което пък означава, че парламентарната демокрация е компрометирана.
Всъщност този парламент ще влезе в историята с едно от най-безпардонните погазвания на логиката на законотворчеството. Независимо от клетвите на властимащите, че всичко се върши по възможно най-прозрачния и демократичен начин, законите се приемат и променят без дебати, набързо и на тъмно. В края на миналата година 20 ключови норматива бяха изменени с преходни и заключителни разпоредби с идеята да не се допусне обсъждане и сериозна оценка на въздействието. Откровеният лобизъм на депутатите вече премина в цинизъм. И понеже правителството се чуди на кой монополист или едър бизнес по-напред да угоди - но без да носи отговорност, лобистките предложения се пробутват чрез групи или отделни народни представители.
Правната неграмотност, демонстрирана от законодателния орган, също допринася за изключително ниското доверие в него. В края на миналата година проф. Огнян Герджиков произнесе тежки думи за качеството на приеманите закони. Присъдата дойде от специалист по търговско право, който е бил председател на 39-ото Народно събрание, служебен премиер и дълги години е преподавал в Софийския университет. Герджиков поиска създадения по инициатива на предишния парламентарен шеф Димитър Главчев Консултативен съвет по законодателство към Народното събрание да бъде закрит, а видните юристи, участващи в него, разпуснати, тъй като никой от депутатите не търси тяхната помощ и съвети. И най-важното - тези юристи не желаят имената им да се свързват със съмнителната продукция на сегашния парламент.
"От една година сме безработни, така че няма смисъл от съществуването на този съвет", констатира Герджиков. "Народното събрание няма нужда от нас, приема си такива нормативни актове, каквито иска и може. И понеже капацитетът не е много голям, се приемат понякога странни текстове и дори недомислици", коментира той. По думите му явно тези депутати нямат нужда от квалифицирана помощ и е очевидно, че не професионализмът, а други неща са на почит.
На практика Главчев възстанови експертната структура, тъй като законодателен съвет от видни юристи, които следят за качеството на законите, имаше и по времето на самия Герджиков като председател на 39-ото Народно събрание. Но когато ГЕРБ дойде на власт, побърза да я закрие.
За близо двете години от съществуването си структурата е обсъдила промени и е дала становища само за 2 законопроекта - Кодекса на труда и Административно-процесуалния кодекс. Благодарение на тях е отложено с шест месеца приемането на измененията в Административно-процесуалния кодекс, тъй като се оказало, че има доста несъвършенства. Съветът е изготвил 45 страници с аргументи, с които депутатите в крайна сметка са се съобразили. След което повече не са потърсили мнението на експертите.
С други думи, законодателният процес в България бележи регрес и е абсолютно девалвиран. Защитават се не национални, а частни, корпоративни и партийни интереси. Старателно се избягват обществените обсъждания, където да бъдат представени и съобразени всички гледни точки, преди законопроектът да поеме към комисии и пленарната зала. Но пък практиката да се промушват разни поправчици между двете четения или в преходни и заключителни разпоредби доби небивал разцвет.
На този фон съвсем олекват приказките на Бойко Борисов, че държавната субсидия за политическите партии трябва да се запази, за да не бъдат зависими от бизнеса и олигархичните интереси. В момента положението е такова, че хем пари от държавния бюджет щедро текат към партиите и някои от тях си ги държат на влог, хем се прибират нерегламентирани доходи, за да се прокарват лобистки поправки в нормативите.
Много са показателни думите на основния свидетел по делото за подкуп срещу екскмета на столичния район "Младост" Десислава Иванчева и бившата й заместничка Биляна Петрова - строителния предприемач Александър Ваклин, които изскочиха от прослушваните в съда специални разузнавателни средства. "Аз за толкоз пари по-добре да издигна кандидатура за столичен кмет или да изменя закона през парламента. За толкова пари ще мине през парламента - там тия тъпанари..."
Тези прихванати от СРС-тата изказвания повдигат много въпроси и навяват на някои констатации. Колко са годишните разходи за купуване на политическо влияние или, иначе казано - за корумпиране на политици? И защо нашата страна продължава да се слави като най-корумпираната? Политическата корупция със сигурност играе важна роля за първата ни позиция по този показател. Разкритията в Държавната агенция за българите в чужбина, където за "уреждане" на българско гражданство са плащани над 5000 евро, очевидно са само един щрих.
Към всичко това трябва да добавим и качеството на парламентарните дебати. Всичко е предварително ясно и от клишетата им да ти се доповръща. Да оставим настрана богатството от диалекти - липсва интригата на различните мнения и аргументи. Използваната реторика е лишена от съдържание и въображение. За ораторско майсторство да не говорим. Нивото е елементарно, битово-махленско.
Големият въпрос е може ли парламент, чийто рейтинг е на няколко процента от абсолютното дъно да продължава да гласува закони, да ратифицира споразумения и договори, да решава съдбата на цели браншове, да определя бъдещето на всеки един български гражданин, да сменя рамки на инвестиционни проекти за милиарди когато и както дойде, да създава пълен хаос в съдебната практика заради лобистки интереси и заради липса на правна грамотност, да получава немалко пари за съветници, но да не иска съвети от никого?
На практика този парламент е приключил. След като го няма доверието на гражданите, де факто няма парламент. Още повече че през тази година, когато имаме два сигурни вота, Народното събрание ще се използва единствено за предизборна трибуна и не би могло да има друга роля освен тази на "гумен печат" на правителствените решения.
Политологът Калоян Методиев смята, че управлението се държи само на собствения си инат, както и на липсата на реална алтернатива. Пак според него премиерът Бойко Борисов прави държавата заложник на собственото си политическо оцеляване, докато се чуди дали ще му е изгодно пак да хвърли оставка, или да стиска властта със зъби и нокти.
Елизабет Дафинова, Banker.bg
Няма коментари:
Публикуване на коментар