Зима

Зима
Пролет

12 януари 2019 г.

Академици – на кука преди изборите. Защо мълчахте до днес? Видео: Полковникът-отмъстител на цигани

Красимир Каракачанов казал две думи срещу циганите.

А пък известни академици поискали от Бойко да подкрепи „действията“ му.

Които са си просто лафове, и такива ще си останат.

Тия хора сякаш сега се събуждат.

Всъщност, още са полузаспали, понеже не схващат, че ги водят за носа.

***

Каракачанов бил „български държавен мъж“ – само дето една дума не каза срещу предателския договор с Македония – а важно се пъчеше в Скопие преди година и половина.

И взе да мрънка нещо – но срещу Заев, едва когато наближиха изборите.

А пък Бойко бил известен със своето „искрено родолюбие и любов към отечествените ценности и светини“.

Хубаво.

А пък академиците са просто шарани.

***

Циганското надигане не е от вчера, не е от онзи ден, не от една година, не е десет години.

То върлува от повече от 15 години.

Къде бяхте тогава – да не би да сте били заточени в някой манастир на БАН?

Сега обаче писмото ви ще бъде използвано като номер в предизборния цирк.

***

Между възторгнатите от лафовете на Каракачанов има хора, които дълбоко уважавам, и то не е от вчера.

Уважавам ги – но не мога да ги приема увиснали на нечия политическа кука.

***

Сега ли разбраха за циганските насилия?

Защо не се обадиха тогава, когато диваци насилваха сексуално портрети на български светини?

Когато преораваха български гробове?

Когато срамяха българското име – като онова животно, което нарита беззащитна жена в Берлинското метро?

Мълчаха, а дори ги наричаха и роми – също като медиите ни, сакън да не обидят циганолюбите от Хелзинкския комитет.

И сега изведнъж – хайде на куката, че идат избори.

***

А циганите отдавна ни смятат нас, българите, за безмозъчни – понеже политиците ни харчат нашите пари за гласовете им.

Обаче те си гласуват, както им падне – и ни се надсмиват.

***

Жал ви е за командоса, който, вероятно се е оставил да го пребият – защото знае, че ако е агресивен, ще го влачат безкрайно по съдилищата.

Жал ли ви е обаче и за клетите ни старци, особено от Северо-Запада, които вече от десетилетия са приели циганското робство като неизбежно?

Защо не написахте досега нито едно писмо заради тях?

***

Голямата храброст на Каракачанов е, че нарекъл циганите „нагли“.

Здраве желаем, храбрец.

Хайде, ония от анти-българския Хелзинкски комитет да го дадат на прокуратурата – ама няма да стане.

***

Късното шараносване е комично по още една причина: излиза, че останалите държавни мъже през последните десетилетия са главанци - непроницателни, нерешителни, направо никакви.

***

Идват избори.

Време е за алъш-вериш.

Най-вече ще се продават лъжливи обещания.

Уж ще се пазарят за цената на Ф-16.

Уж ще се борят с циганите.

Уж това, уж онова.

За българите – нито дума, дори на ужким.

Настъпва уж-времето.

***

Има един поразителен по своето скудоумие и формализъм пасаж от писмото.

Ето го, отнася се до Бойко:

„Сега е моментът за Вашата решителна намеса – разчитаме, че след ценните Ви указания компетентните институции (Министерството на вътрешните работи, Министерството на регионалното развитие и благоустройството, Министерството на труда и социалната политика, Министерството на образованието и науката, Министерството на правосъдието и др.) ще вземат нужните мерки в най-скоро време да се прекрати това безумие на злодейски посегателства срещу живота, достойнството и имота на обикновени български граждани“.

Забравили са да споменат Министерството по баламосване – веднага да се открие.

След ценни указания.

***

Кога шараните ще се сетят да отправят едно писмо/призив някой да измъкне Клетия Български Народ от скотското му съществуване?

Или поне да признае това.

***

Трябва да се забранят подобни писма/подписки – те отдавна са инфантилни, формални, за щяло и нещяло, не вършат никаква работа.

Сега пък признават някой за държавен мъж.

***

Да изясня нещо. Преди време написах текста „Каракачанов постави рекорд по цинизъм“.

Предизвикан бях от отровните му думи след Изтреблението край Своге:

„Не може при всеки случай, когато част от обществото поиска кръв, да жертваш министри“.

Тогава Каракачанов ми изпрати есемес, че не е преценил правилно думите си и се извинява, което му прави чест.

В сегашния случай той дори не е толкова важен – е, нарекъл циганите цигани, какво толкова, да го направят генерал ли заради тази храброст?

Академиците са нещо различно – друго се очаква от тях.

Впрочем, след Своге и останалите подобни кланици /От Бисер до Хитрино/ те не обелиха и думица.

Да пишеш едва сега за циганите е все едно да лаеш след отминаваща Буря.

***

Между другото, академиците няма ли да се поинтересуват, какво се случва с договора с Македония – с който всички ни направиха на шарани.

***

Дразнещи са късните излияния.

Не всички сме шарани.

Влезте в сайта „kevorkkevorkian.com“ – напишете в търсачката „цигани“ и ще попаднете на десетки и десетки текстове.

Те са един некролог, който оповестява от години насам издевателствата, жертва на които са клетите българи.

И не само аз, разбира се, съм писал за това.

Академиците обаче ги възпламениха/шараносаха точно преди изборите.

***

В един от текстовете /“Гърмен: фронтова линия“/, споменавам следната история.

На един обикновен човечец му отмъкват всичко от сиромашката къща – и той проронва може би най-прочувствените думи за годините на целия Преход:

„Не искам някой циганин да яде с моята лъжица!“

***

Предлагам на вниманието ви едно видео от „Всяка неделя“ - то е от 21 март 2004 година.

2004 година.

Преди 15 години.

Нищо не се е променило.

Заради това днешният късен „героизъм“ е толкова отблъскващ.







Видео: https://web.facebook.com/kevorkkevorkianVN/videos/291321278400921/
 


Кеворк Кеворкян

Няма коментари:

Публикуване на коментар