- Проф. Константинов, предстои ни година на избори, а като че ли още отсега напрежението ескалира. Какво да очакваме, ще има ли изненади?
- При известните политически играчи големи изненади не очаквам. Или поне досегашните социологически проучвания не предполагат големи драми. Изненади обаче може да предизвика излизането на нови състезатели на електоралната писта, защото времето за това включване все още не е изтекло. Напомням, че листите за евроизборите трябва да се регистрират в ЦИК до 25 април, доколкото датата за произвеждането им е 26 май.
- Като имаме предвид предизвикателствата, пред които е изправен Евросъюзът, предстоящ Брекзит, кажете, очаквате ли все пак голяма изборна активност на евровота? Разбраха ли българите колко са важни за тях европейските институции, преборихме ли се с евроскептицизма?
- Брекзитът, по скоро Следбрекзитът, показа до какъв позор може да стигне една велика някога нация. Все пак Великобритания е дала на света Шекспир (или който там се крие зад това име), Нютон, Дарвин и Максуел. Така че аз лично колкото пъти се сетя за Брекзит, толкова пъти се възгордявам от това, че съм българин. Но едва ли Брекзитът ще е решаващ за българската избирателна активност на евровота. И не, българите съвсем не са евроскептици, въпреки глупостите, които европейските елити правят в последно време. Неизбежно е обаче евроизборите у нас да се схващат повече като вътрешна, отколкото като европейска битка. Така ще е навсякъде в ЕС.
- Ще бъдат ли по-различни тези европейски избори и какво трябва да покажат като тенденция?
- Естествено, очакванията и неизвестностите са около представянето на неоконсервативните и в частност на патриотично-националистическите сили. Очаквам Европейската народна партия да остане първа политическа сила, а националистите да са втори. А докъде ще се срине ПЕС, един господ и г-н Станишев би трябвало да знаят.
- Преди няколко дни представители на левицата в европарламента заявиха, че за тях не е важно точно колко евродепутати ще имат на вота, а по-скоро победата, защото тя ще е път към предсрочни избори. Предвиждате ли такава хипотеза и има ли вероятност за три вота тази година?
- Формално няма никаква връзка между резултата от евровота и произвеждането на евентуални предсрочни избори. Но у нас управляващи и опозиция, а и обществеността като цяло вече се настроиха да приемат резултата от европейските избори като индикатор за това дали ще има предсрочни парламентарни избори. Получи се самосбъдваща се прогноза. Защото много често светът става такъв, какъвто си го представяме. През 2014 година впрочем именно слабият резултат на БСП на евровота (4 евромандата) и добрият резултат на ГЕРБ (6 евромандата) доведоха до разпадане на коалицията между БСП и ДПС и до предсрочни парламентарни избори по-късно същата година. Дали ще има предсрочни избори тази година зависи от много неща и най-много от нашите действия и бездействия. А иначе ще гледаме с интерес и какво се случва по широкия свят. От две седмици този широк свят включва вече и Южна Америка. Да се надяваме, прочее, че там разумът ще надделее, защото латиноамериканците са темпераментни и лесно се хващат за калашниците. А е известно, че власт се сменя по два начина: с бюлетини или с калашници. Ние след 1990 година сме избрали първото. Дано и в Боливарската република изберат същото. Аз лично бих заложил на хипотезата, че през тази година ще има два национални избора: европейски и местни. Колкото са по закон. Иначе вероятност има за какво ли не. На принципа, че е възможно всичко, което не противоречи на законите на физиката.
- Какви са прогнозите ви за самите резултати, може ли да има някакви изненади?
- Аз самият не мога да правя лични прогнози, защото отговарям за преброяването на резултатите чрез фирмата „Информационно обслужване“ АД, която имам честта да представлявам. Според прогнозите на социолозите обаче, ГЕРБ води с малко на БСП, примерно 6 на 5 евромандата. А може и 7 на 6 да станат, ако някои по-дребни политически сили вземат, та се разделят вместо да се обединят. Народът вярно е казал: каквото сам си направиш, друг не може.
- Как ще коментирате намерението на инициативен комитет да издигне кандидатурата на Евгения Банева, която от декември е в ареста със съпруга си?
- У нас, а и в другите правови държави по света, всеки е невинен до доказване на противното с окончателно решение на последна съдебна инстанция. Така че дали г-жа Банева е виновна или не, ще научим в близките месеци и години. Следователно дотогава тя може да се кандидатира било като независим кандидат, било чрез кандидатска листа на партия или коалиция. Тя обаче не получава имунитет при едно такова кандидатиране и следователно не може да излезе от ареста автоматично на това основание. До преди няколко години не беше така, но вече е.
- Знаете, че за страната ни винаги местният вот е бил от фундаментално значение. С какво тазгодишният ще бъде по-различен?
- За обикновените хора, а и за партиите, местните избори са били и ще бъдат от най-голямо значение. Животът на обикновения човек в малкия град зависи много повече от кмета, отколкото от премиера. Затова САЩ са велика демокрация, защото хората избират от шерифа до губернатора. Президентът е друга история. В момента ГЕРБ контролира голяма част от местната власт, а ДПС владее своите традиционни райони в пет области от страната. Същевременно БСП е много зле представена на местно ниво след катастрофалните за нея резултати на изборите през 2015 година. Така че очаквам социалистите да вложат много сили, за да поправят това положение. Доколко ще успеят, зависи от най-различни фактори.
- Очертават ли се нови играчи на политическата сцена?
- Край тъч линията на големия политически терен загряват, или поне така изглежда, до три хипотетични политически сили: първата около президента, втората около едно телевизионно шоу и третата около един омбудсман (или, може би, една омбудсуоман). Две от тях може и да се слеят. Така че ние, зрителите в политическия театър, няма да скучаем. И още нещо. Знам, че много от българите не обичат българските политици, меко казано. Аз по-скоро ги съжалявам.
- Каква година очаквате за ЕС, кои ще са най-големите предизвикателства пред Съюза?
- Очаквам напрегната и тревожна година. Надявам се ЕС да се еманципира от САЩ, което ще бъде от полза за двете страни, да създаде своя армия (малка, но суперефективна) и да установи равноправни отношения с Русия и Китай. Отделно с Япония, Индия и Иран. Голямата ми надежда е след евроизборите, на съответните национални избори, европейските народи да изберат адекватни политически лидери и лидерки. Тази работа с джендъри няма да стане, както се видя. Трябват топки.
Визитка:
Проф. Михаил Константинов е роден на 5 март 1948 г. в София
През 1986 г. става доктор по математика в Института по математика и механика към БАН
Автор на близо 600 научни труда, включително десетки книги
Заместник-ректор на УАСГ от 1999 до 2003 г.
Член на централните избирателни комисии (ЦИК) за парламентарни, европейски, президентски и местни избори от 1991 до 2011 г.
Заместник-председател на ЦИК за парламентарни, европейски и местни избори от 2003 до 2009 г.
Интервю на Яна Йорданова, "Монитор"
Няма коментари:
Публикуване на коментар