Един висш чиновник прави скришом запис на свой още по-висш колега и го дава на друго заинтересувано лице, също от висшия ешелон, примерно депутат.
После спазарява компромата с конкуренцията срещу известни облаги. Банално като три червени карамфила за колежка на 8 март.
Няма значение дали записващият се казва Ангел Ангелов, дали обектът на записа е министърът на културата Боил Банов, и дали купувачът се именува Елена Йончева.
По-важното е, че докато официалният (законен) контрол върху подслушването чрез т.нар. Специални разузнавателни средства (СРС) практически е блокиран, то подслушването на свободния частен пазар процъфтява и контрол не се предвижда.
Преди година не друг, а самият председател на бюрото за контрол върху СРС Бойко Рашков го заяви публично. „Членове на Бюрото отказват да изпълняват задълженията си, отказват да правят планирани проверки, дори не идват на работа.“ Вероятно са заети да планират и контролират „частните разузнавателни средства“ (ЧРС), нека ги наречем така за по-голяма прегледност.
ЧРС със сигурност са по-доходни, по-лесни за реализация и с по-голям ефект за разместване на политическите пластове и в помощ на междувидовата борба за власт. Много важно, че са незаконни и не вършат работа за осъдителни присъди. Да не говорим колко некачествени са записите от СРС-ата в сравнение с ЧРС-ата. Това се видя много ясно в делото „Младост“. Баш на най-важното място от записа в СРС-то е отбелязано „не се разбира“, та се е налагало да се съчиняват фрази, звуково наподобяващи неясното слово. При ЧРС-ата е точно обратното. Там всичко е ясно освен едно – как един незаконен запис може да се проверява от прокуратурата, все едно че е законен. Но не във всички случаи, а по усмотрение на главния прокурор. Прокуратурата примерно усмотри, че няма да се извършва проверка на записите чрез ЧРС при скандала „Яневагейт“.
В поредния скандал „Ало, Банов“ има и някои нови моменти. Обвинената в пране на пари чрез офшорна сметка депутат и по съвместителство „разследващ журналист“ Елена Йончева се сдобива с флашка, която уличава министър Банов, че е ощетил държавната хазна със сериозна сума.
Но нека засега оставим въпросното ЧРС и всички произтичащи от него последици за главните герои и да помислим защо всичко това е възможно.
Името на Ангел Ангелов, което изплува от блатото в иначе мижавия скандал с флашката на Елена Йончева, предизвика нашия интерес по съвсем друга причина. Самата Йончева не го посочи като автор на записа, направи го Боил Банов като обосновано съмнение. Дали Ангелов е дал ЧРС-то на Елена Йончева или го е сторил някой друг, също не е толкова важно, могат да го направят мнозина.
Експертът от Министерството на образованието и науката и бивш служител на Министерството на културата Ангел Ангелов е интересен като типичен второстепенен герой от българската драма, без когото обаче действието не може да се развива. Това е сивият, невидим и вечно подтичващ подир големите подмазвач, готов на всякакви услуги за хората от властта. Без неговата изобретателност в служебните интриги никой началник не би оцелял дълго. Ангел Ангелов изглежда твърде незначителен като случай и като персонаж дори в български мащаби, нежели на фона на световните събития, за да му се обръща внимание. И ще е голяма грешка. Такива не трябва да се подценяват. Тези незабележими хора от канцелариите понякога стават министри и зам.-министри, главни и зам.-главни прокурори, началници от ведомства с ресурс, но винаги с помощта на колегите от многохилядната сива армия.
Ангел Ангелов очевидно е професионалист в тази област. Ако бе агент в някогашните комунистически тайни служби, би бил неоценим кадър. Демокрацията обаче му отне тази възможност. Но и сегашната действителност му предоставя не малко шансове за реализация.
Един малък епизод от кариерното развитие на Ангелов. По свидетелство на Кирил Гератлиев, изпълнителен директор на Агенция „Оперативна програма „Наука и образование за интелигентен растеж”, Ангелов е бил изолиран от управлението на проекти след съмнения за изтичане на информация, от която са могли да се възползват заинтересувани, на което той отговорил със заплахи.
Колекционерът на незаконни записи неслучайно се озовава през 2016 г. в Министерството на образованието. Тогава Меглена Кунева сяда в министерското кресло на представителя на Реформаторския блок проф. Тодор Танев. По това време проф. Николай Денков, зам.-министър, успява да доведе почти до финал и одобрение за финансиране европейска програма, която да гарантира развитието на българската наука.
Кунева като министър и вицепремиер отнема тази възможност от Николай Денков и на негово място настанява същия Ангел Ангелов. Проф. Денков подава оставка. Случайно ли напълно неизвестният в научната общност Ангел Ангелов е изборът на Кунева? Ако се съди по роднинските назначения, които последват нейното министерстване, надали. Всеки нов началник разчита на услужливи хора като Ангелов, докато навлезе в работата, а като навлезе, вече е късно да се отърве. Хора като Ангелов подобно паяци умеят да изграждат сложни системи от мрежи, връзки, зависимости, интриги. Водят се „експерти“ и наистина са – в областта на поръчките и злоупотреба с власт. Те знаят много за слабостите на човешката природа и могат да оплетат в изкусителни всеки попаднал във властта. По някои белези подозираме, че неопитните в игрите на властта Десислава Иванчева и нейната заместничка са подтикнати да се хванат в една такава паяжина, защото не играеха по правилата.
За да могат да се разиграват игрите на втория ешелон обаче са необходими няколко задължителни условия – размиване на границите между трите власти и превръщането на четвъртата в слугинаж. Но най-важното, без което не може, е затлаченото правосъдие, заложено у нас от самата Конституция, по-точно безотчетността на прокуратурата. Самият наш главен прокурор Сотир Цацаров не много отдавна в интервю рече, че това не било вярно – всеки прокурор можел да подаде сигнал срещу началника си. Какво ще последва, не е много трудно да се сетим. Знаем какво се случва не просто на някой прокурор, а на равния му в съдебната йерархия председател на Върховния касационен съд Лозан Панов, когато си позволи да критикува главния прокурор. Той си е присвоил правото да проверява висш съдия, отказва да отговори на свои колеги за аферата ЦУМгейт, но бе част от екипа на аферата „Костинброд“ с заедно с Николай Бареков.
Бареков е ярък пример на човек от втория ешелон, който благодарение на специфични качества – посредственост и комплекс за многоценност, успя да прескочи в първия.
Рени Нешкова, Transmedia.bg
Няма коментари:
Публикуване на коментар