Заредиха се рекордите на туристическия ни възход! Рекордите, с които бием околните държави, предизвикват задух от завист!
Само за миналата 2017 г. чуждестранните туристи са били над 9,2 милиона, а приходите от тях са около 8 млрд. лева. Последното е доказателство, че у нас идват все повече висококатегорийни туристи.
Всичко това е чудесно, ако човек не знае, че данните се намират и на страницата на Националния статистически институт (НСИ) и може да прочете същите цифри, които чете и министърът, и да се опита да разплете нейната математика.
Според Световната организация по туризъм (UNWTO) турист е всеки човек, прекарал повече от 24 часа в дадена държава. По тази логика всички българи, които отдавна живеят извън пределите на България, когато си дойдат у нас, са туристи. След като внасят свежи пари в икономиката ни, това е чудесно.
В България обаче, макар това да е втори мандат, откакто съществува Министерство на туризма, система за отчитане на туристите все още няма и въпреки обещанията, поне още половин година няма и да се появи опит за такава. По този показател сме единствените в Европейския съюз, както и сред съседните държави. Изкарахме си цяло председателство на ЕС, като официалните посетители бяха отчетени само по броя на преминалите през летище София, но не и според единен информационен хотелски регистър – системата ЕСТИ.
В отчета си министър Ангелкова рапортува 9,2 млн. чуждестранни туристи за 2017 г. и около 8 млрд. лв. приходи (от свои и чужди). Въпросът е как се получават тези 9,2 млн. чуждестранни туристи, след като, ако следваме правилата на UNWTO, те всъщност са (според НСИ) 11, 596 милиона. Тоест министърът е отписала по своя воля близо 4,2 млн. посетители в страната ни.
Какво предизвиква недоумение обаче?
Оказва се, че независимо коя от посочените цифри гледаме, чужденците, отседнали на хотел в България, са 3,656 милиона или над три пъти по-малко от хората, посетили България. Да допуснем, че около един милион са се настанили в собствени жилища (само руснаците притежават над 300 хил. имота у нас и ги отдават на сънародници, без това някога да бъде осчетоводено за нашата икономика). С юнашко закръгляване, стигаме до пет милиона. Още не знаем къде са 4,2 млн. души според Ангелкова или около 6,5 милиона според официалната статистика.
В страницата на НСИ съществува и друга графа, която традиционно министърът пренебрегва: „Посещения с цел почивка и екскурзия“.
Там нещата започват да стават логични. За 2017 г. броят на хората, целенасочено избрали България за туризъм, е 5,530 милиона, а за 2018 г. те са 5,805 милиона. Тоест увеличението на хората, избрали страната ни за своята ваканция през 2018 г., бележи ръст от 275 хил. души. Разликата между 2016 и 2017 г. сред онези, за които България е била място за ваканция, е 385 хиляди.
Това не е рекорд – това е нищо.
Ако се хванем за 11-те милиона, които включват и българите, които се връщат у дома, те несъмнено генерират приходи за хазната, но с нищо не увеличават интереса към туристическите обекти у нас. Наистина ли ще се хвалим с българите, които се връщат при роднините си?
Да уточним какво мерим всъщност? Става дума основно за ръст в запълняемостта на хотелите, където пристигат чартърните групи.
Факт е, че все още никой не знае и дори приблизително не може да предположи какъв е общият брой на леглата за настаняване у нас. Исторически факт е, че само броят на леглата на Слънчев бряг е по-голям от общия брой легла, които отчита НСИ за цялата страна. Така липсващите няколко милиона започват да се наместват по удобните кревати на сивата икономика. Самият бранш е наясно, че укритите приходи от тази дейност варират между 40 и 70 на сто.
В сравнението с бурния ни успех на фона на прираста на туристите в България и Македония, съседката ни Македония бележи по-висок ръст от нас спрямо предходен период; посетителите в Сърбия бележат скок от 12 процента през 2017 г., като броят на нощувките при чужденците се е увеличил с 16 на сто. Разликата е в това, че сърбите формират около 62 процента от общия брой на нощувките чрез вътрешен туризъм, а у нас се чудим как да убедим българите, които почиват, да го правят в страната си.
Естествено, нямаме и база за сравнение с Гърция, която акумулира 35 млрд. евро приходи за 2017 г., което е почти 20 на сто от БВП на страната. Според броя на туристите всеки гост на страната е оставил средно 640 евро или три пъти повече отколкото в България (независимо от привличането на висококатегорийни туристи от цял свят).
Да направим сравнение и с Хърватия: там посетителите от чужбина през 2017 г. са били 16,5 милиона, а нощувките… 90 милиона. Иначе казано – България с 11,6 млн. международни посетители (според НСИ) отчита 17 млн. нощувки, а Хърватия – 90 млн. Това е над пет пъти повече в полза на държава с площ точно два пъти по-малка от България и население от 4 млн. души. Само за 2017 г. хърватите отбелязват ръст от около 26 на сто от гости от други държави.
Излиза, че средната продължителност на престоя в България (според министъра на туризма) е 1,9 дни, а в Хърватия – над пет дни.
Много интересни са данните за Румъния. Там броят на чуждите туристи е едва 2,6 милиона, но общият брой на туристическите пътувания е 12 милиона, като всички останали се генерират от вътрешния туризъм или близо 9 млн. пътувания. Нещо, което е непостижимо за нашия пазар.
Ето как изглеждаме, сравнени с други държави от източния блок и съседите:
Тъй като тази таблица не отчита вътрешния туризъм, на някои места нощувките са впечатляващо високи заради ръста и на вътрешния туризъм. Една от тези държави е Румъния.
Министър Ангелкова рапортува и изключително радостното обстоятелство, че близо 600 млн. пъти в Китай е гледан клип за красотите на България. Според НСИ обаче посетители на страната ни от графата „Останал свят“ – тоест туристите не са изследваните в детайли гости от ЕС, Европа, Америка, Израел, Япония и Канада, са 472 хиляди. Тези близо половин милион са ни най-ценни, защото те не идват с чартъри, а защото така са пожелали. Специално от Китай и Япония, гостите у нас не надхвърлят 40 хил. души.
Работа на всеки министър е да се похвали с каквото може и това правят всички министри по света. Проблемът идва обаче, когато съответният министър цели единствено и само този вид отчетност, а браншът е наясно, че ако не са неговите собствени титанични усилия, министърът изобщо няма да може да се отчита.
Всеки, който следи световните нововъведения в сферата на туризма, ще види гигантския напредък в технологично отношение, който се разглежда на форуми като Световното туристическо изложение в Берлин ITB (на което Ангелкова ще бъде след по-малко от месец). Никой не й задава въпроса за въвеждането на модерните технологии в туризма у нас. За бога! Ние още нямаме система за регистрация на туристите, които отсядат на хотел!
В същото време Крис Дойл, изпълнителен директор на Adventure Travel Trade Association (ATTA) казва, че „развитите в туристическо отношение държави са изцяло насочени към възможностите, предизвикателствата и огромния ефект от технологиите, които изцяло променят облика на туризма, структуриране на преживяванията и бъдещето на пътуванията на хората по цял свят.“
Да видим идеите на министър Ангелкова за модернизация. Тя се снима с група български готвачи, които ще правят гурме карта на България. Иначе казано – да е ясно, че „Бански старец“ или Old Man from Bansko се яде в Банско (уникално!), а гостите на страната ни да могат да вникнат в дълбините на тутманика, тиквеника, зелника, чушката бюрек и други чудеса на небцето, невиждани по света!
Министърът явно не знае, че от десетилетия всеки туроператор без изключение знае точно къде да заведе туристите, за да ги нахрани и това зависи от цената на пакета, който е платен, а не от готвача, който върти баницата.
Да изясним още нещо: когато у нас пристигат индивидуални туристи, те си намират местни водачи и тези водачи водят гостите на места, които отговарят на предварителната им нагласа за храна.
Важното е, че в историята Ангелкова остана и с кадър с готвачи – пардон – с шеф-ове. Сякаш не ни стига резилът с таратора насред центъра на Париж…
Да проследим какво още разглежда най-голямото с света туристическо изложение ITB? Приключенския туризъм. Или туризмът на преживяванията. Какво означава това? Когато посетиш дадено място, всеки ден можеш да видиш нещо ново, да бъдеш откривател на вълнуващо преживяване или гледка. Откакто Николина Ангелкова е министър, не е направен нито един опит да бъдат направени достъпни трасета за цели региони с уникални тракийски светилища. Та дори пътят към Чудните мостове е в толкова окаяно състояние, че оттам нито един автобус не може мине! То и за автомобилите е твърде голямо изпитание.
В Крумовградско, между селата Ковил и Джанка, в напълно буренясал район, се намира цял обръч от древни тракийски светилища и крепости. Покрай Арда, от село Рабово е друг обръч със запазени светилища.
Местният жител Венцислав Стайков от десетилетия обикаля региона и, както е модерно да се казва „чрез социалните мрежи“ събира приятели, любители на природата и историята и ги води през трънаците до уникалните находки.
За „Гласове“ Стайков обясни: Моята група сме изследователи на Източните Родопи. Това е огромна мрежа от светилища и крепости в руини, които са над 200 и всеки обект е много интересен, със собствен облик и хилядолетна история. Без проекти, със свои средства описваме района, обикаляме, разпитваме местните, намираме нови и нови кътчета.
Засега никога и нито една институция не ни е потърсила. В цяла България сме шепа ентусиасти, откриваме все повече такива обекти и правим свое картографиране. Не сме интересни за туризма – предлагаме само вълнението от допира с хилядолетни символи, но не и глезотии. Затова и никой не иска да ни знае. До тези места няма пътища, няма дори пътечки. Известни сме на хората, които се вълнуват от автентичното и заедно посещаваме подобни уникални места.
През хилядолетията функцията на тези средища се е променяла – градили са се крепости, които сега са в пълни руини, до тях светилищата, после още светилища, а край тях – нови крепости. Надграждани, събаряни, изчезнали с времето, но останките са там! Ритуалите на езичеството са останали и в християнството! Наследството е сходно с онова на инките и ацтеките, но наистина никой, от когото зависи тези места да станат известни и търсени, не се интересува.“
Чак не е за вярване, че министър Николина Ангелкова е родом от Крумовград. Човек би предположил, че ще положи минимално усилие да покаже на света уникални за туризма места от родния си край. Но явно родството в случая няма никакво значение.
Темата за траките, светилищата и историята някак естествено напомня за фиаското, наречено Пловдив – европейска културна столица. По тази тема министърът отново остана напълно безсловесна, ако не броим статистическа прогноза: „Очакваме 10 процента ръст на туристите в Пловдив!“. Тя връчи грамота в рамка на кмета на Пловдив Иван Тотев, а той й благодари. Ангелкова присъства на откриването, каза си статистическите думички и с това отношението й по темата се изчерпа.
И само като напомняне: миналата година на Световното туристическо изложение в Берлин, където бе направена специална палата за културните градове, България дори листовки не пусна, че предстои да се представи с европейска културна столица. За последните четири години, през които Градът под тепетата уж се готвеше, този факт не стана известен на нито една от световните борси.
Да сменим посоката изцяло и да погледнем към традиционните и търсени форми на туризъм, каквото е къмпингуването. След опита на Ангелкова да го забрани напълно, освен на определените за това места, и последвалия протест и блокада на Орлов мост, нищо повече не се случи.
Затова правилата за къмпингуване са в ръцете на онези, които предоставят къмпингите. Те не са в състояние да опазят дюните на такъв къмпинг, но правилата им си ги бива!
Избираме като пример къмпинг „Градина“. Срещу 4500 лв. за първа линия и 3300 лв. за втора линия караваната може да остане там цял сезон. Условието обаче е, че в парцела на караваната могат да се регистрират едновременно максимум четири лица и през целия сезон нямат право да се променят! Ако едно семейство обаче е с три деца, излиза, че или едното дете няма право да стъпва в семейната каравана или единият родител трябва да бъде натирен за целия сезон. Ами ако караваната е собственост на хора, които са с две пораснали деца, всяко със свое семейство? Излиза, че децата и внуците също нямат право да отсядат там, защото всички заедно правят не четири, а десет човека, например!
В Хърватия в приходите от туризъм, след най-скъпото занимание – яхтсменството, иде ред на къмпингуването. Но там гостите на къмпингите са добре дошли, а не са под всевъзможни възбрани.
Темата с къмпингите отдавна не е интересна на министъра – да се карат помежду си диви и културни къмпингари, да си копаят, да си палят – то се е видяло, че друго няма да стане.
И след като не се получи реклама на България с Марк Жирардели (като лице на зимния туризъм), не мина трикът с откраднатия клип за филмопроизводство в България от киноцентъра, новото рекламно лице на вътрешния туризъм стана… Кубрат Пулев. Неговото съдържателно туристическо послание е: „Ако не обичаш България, не обичаш и себе си!“ Добре, г-н Пулев, как по-точно тези думи на родолюбие ни карат да потеглим на пътуване от типа „Опознай родината, за да я обикнеш“?
След няколко дни министър Ангелкова ще бъде в Банско, откъдето ще каже, че ние сме прекрасна ски дестинация (нито дума за това какво значи тази дестинация да се развива и да бъде модерна и конкурентна), ще заяви огромната си подкрепа за Алберт Попов (който по необходимост тренира в Австрия) и накрая ще се снима с победителите. Още няколко кадъра в албума. Ще отчете ръст на туристите за зимата, защото сме случили на сняг и прекрасни условия и с това точката е поставена.
На туристическия бранш остава да свърши работата за своето промотиране, разпознаваемост и попълване на пробойните, които стават все по-големи.
Лияна Панделиева, Glasove.com
Няма коментари:
Публикуване на коментар