Преференциите, които бяха единственият клет вариант за поне някаква мажоритарност, на практика се обезсилиха с промените в Изборния кодекс.
Понятно е защо тези промени се правят точно преди евроизборите - избраните да рахатуват в Брюксел вече са посочени от партийните шефове, всичко е договорено, пито и платено някъде зад кулисите.
Другото, с „публичността”, се прави само за сламения електорат.
Отхвърлена е също и идеята в избирателните секции да има видеонаблюдение - ясно като бял ден защо.
Също така, за членовете на секционните избирателни комисии няма да се изисква образователен ценз - куцо, тъпо и неграмотно ще дращи и маже по протоколите.
Какъв по-лесен начин да контролираш комисиите от това в тях да седят полуграмотни примати?
Освен това, решенията в ЦИК, РИК, ОИК вече няма да се вземат с мнозинство от 2/3, както беше досега, а с обикновено мнозинство, което отваря вратата за тотален диктат върху решенията от страна на големите партии.
Напълно безсмислено е да се гласува на избори с предизвестен край.
Това, мисля, беше и целта на вчерашния водевил - да дозарови трупа на демокрацията, от която все още стърчаха части от крайници над пръстта.
Хроника на една предизвестена смърт, чието начало датира от наивните ни години, когато си мислехме, че синьото е свобода и ще ни даде право на свободно изразяване.
С времето все повече ни изхвърлят от политическите процеси.
И тук е мястото да добавя, че те нямат право да говорят от името на България.
Правят го всеки ден от телевизионни студиа, трибуни и международни форуми: „Позицията на България е...”, „България предлага да...”, „България се присъединява към...” и всякакви подобни.
Нямат право.
Защото България е българският народ.
След като народът не е попитан за позиция, мнение, присъединяване или отхвърляне, никой не може да говори или действа от негово име.
Няма коментари:
Публикуване на коментар