Пролет

Пролет

2 февруари 2019 г.

Диагноза - безработен

От доста време пазарът на труда е в криза, а работодателите се чудят от кой джоб да извадят кадърен служител.
 
И вместо тази стагнация да доведе до по-малко безработни, промяна няма. 

През последните години по около 200 000 българи седят в бюрата по труда, някои чакат подходящата позиция, а други просто фигурират в статистиката като „безработни“.

Това явление показва две неща – хем на нашенците не им се работи за жълти стотинки, хем бизнесът се стиска. Предприемачите има да изядат още много хляб – докато разберат, че бонуси се дават не само по празници, а и за добре свършена работа. Още повече време пък ще мине, докато обърнат поглед към резервите – нашенците над 50. А те съвсем не са за изхвърляне. Просто трябва да им се даде възможност вместо да мизерстват, да се трудят. 


Тук обаче големият проблем е друг – как да накараме тези, които формално търсят препитание, да се огледат реално. Истината е, че трайно безработните у нас просто не искат да се трудят. Дали от мързел, или защото роднини им пращат пари от чужбина, няма значение. След като няма достатъчно квалифицирани кадри, а готованците са много, е редно бизнесът сам да ги създаде. Пътят е бавен, но сигурен.

Изисква и много инвестиции от страна на работодателите. Решението е собствениците на фирми да влязат обратно в образователната система. И тук идва трудната част – да направят професията примамлива за бъдещите мързеливци и отрано да ги обучат в нея. Вярно е, че всеки втори нашенец, който е на борсата, е между 30 и 49-годишен, но както знаем, мирогледът се формира още на училищната скамейка. Бизнесът трябва да инвестира в обучението на младежите след училище, да им предлага договор веднага след завършване на висшето. А за да няма текучество на вече обучени кадри, работодателят може да ги „върже“ с 5-годишен договор. Време, в което младежите ще придобият трудови навици, а инвестицията в обучението ще се отплати. И чак след това ще спрем да говорим за „професия безработен“, защото единственото лечение на диагнозата е реалният труд. Така както е в нормалните европейски държави. 


Уж сме копи-пейст на всичко западно, но някак си добрите практики не стигат до нас. Време е бизнесът да се сети, че когато планината не отива при Мохамед, Мохамед отива при нея. Работата обаче не свършва дотук. Всъщност тя едва започва. Работодателите трябва да създадат такива условия, че да задържат вече обучените кадри. В противен случай рискуват питомното да отлети. 

А колапсът на трудовия пазар няма да е по-малък, напротив. Образованият човек по-лесно ще стегне куфара и ще замине на гурбет, отколкото необразованият. И ще печели в пъти повече, отколкото у нас.


Яница Марова, "Монитор"

Няма коментари:

Публикуване на коментар