Опашки пред деканатите, ругатни пред вратите на „Учебен отдел“, затворени телефони и намръщени академични чиновнички - картинка, с която всеки втори бивш кандидат-студент от миналия век и началото на този се е срещал.
С годините опашките започнаха да стават по-малки и по-рехави, докато дойде моментът начумерените лели от кабинетите да подават главици и да гледат с надежда дали някой заблуден кандидат-студент не запълва със силуета си светлината в тъмния коридор.
Либерализацията на приема на български зрелостници в чужбина и влизането на България в ЕС разредиха още повече общността на мераклиите "за висшо", които избират български университети. Учебни заведения започнаха да закриват катедри и специалности, а в един момент усетиха, че е под въпрос самото им съществуване.
Дали се е случило стресването и дали е започнала коренната промяна през последните години е рано да се каже. Факт е обаче, че българските университети напъдиха чиновниците си от кабинетите и ги пуснаха по области, общини, градове, села и паланки да търсят студенти. Висши училища от Североизточна България минават с тестета тестове през гимназиите в района и на всеки издържал предлагат звезди от небето, само и само да стане негов бъдещ студент. Още преди да си взел матура можеш да си осигуриш прием по този начин в университети във Варна и Русе. Шуменският университет "Епископ Константин Преславски" пък прави състезания в 16 училища и признава сертификатите на успелите за приемен изпит за университета.
Усилията на университетите да се спасят и да си намерят място в "пазара на висшето образование" не са нито смешни, нито според мен има повод да бъдат иронизирани. За градове като Шумен, Русе, а дори и Варна, съществуването на академичната общност и пребиваването на хиляди студенти е част от поминъка на местните. Студентите и преподавателите създават и образа на населените места.
На търсенето на контакт със средното образование трябва да се гледа положително, защото местните общности могат - дали манипулативно, дали със стимули за сигурно бъдеще, да ориентират наблюдавани младежи и девойки, в които виждат потенциал и да ги задържат по места. Отново в Североизтока - оттук са основните ми наблюдения, безработицата през последните години е отстъпила място на тревогата, достигаща до паника, че няма специалисти в редица сфери на икономиката, образованието и здравеопазването.
Следващият логичен ход след вербуването на студенти на зелено, още преди да са получили дипломи за средно образование, би било ангажирането на зелено на инженери, специалисти в хранително-вкусовата промишленост, учители, лекари и специалисти от IT сектора. По-далновидните компании с голям персонал и сериозни намерения за инвестиции вече го правят.
Към останалите - съвет: купувайте висшисти, докато цената им не е скочила. Търсенето се повишава.
Красимир Крумов, "Монитор"
Няма коментари:
Публикуване на коментар