В последно време активно се обсъжда удължаването на договора за транзит на руски газ през територията на Украйна.
Не е тайна, че обемът на украинския транзит зависи от скоростта на строителството на газопроводите на територията на европейските страни, които ще станат продължение на „Северен поток – 2“ и на „Турски поток“. Продължението на „Северен поток - 2“ ще мине през територията на Германия и тук не се очакват проблеми. Друга работа е европейският юг, където строителството още не е започнало. И тук имаме негативния опит от провала на „Южен поток“.
За провала на „Южен поток“ е прието да се обвинява България, която, след визита на американски сенатори, оттегли разрешението за строителство на газопровода през нейната територия. Но „зад кадър“ остана фактът, че съседите на българите – сърбите, също не спазиха срока за започване на строителството. Газопроводът трябваше да се строи едновременно на територията на тези две страни. В България и Сърбия се състояха тържествени мероприятия за началото на строителството на „Южен поток“, но реално работи така и не започнаха. В резултат се наложи „Газпром“ да преразгледа маршрута на газопровода и на светло се появи проектът „Турски поток“.
В края на миналата година строителството на морската част на газопровода „Турски поток“ (2 тръби с мощност 15,75 млрд куб. м. всяка) беше завършено. Първата тръба ще обезпечава с газ Турция. В резултат ще се освободят газопреносните мощности на територията на Украйна, Румъния и България, по които в момента минава транзитно руският газ за Турция. Тези мощности могат да бъдат пуснати и в реверсивен режим, така че газът да преминава от Турция в Бълагрия. Проблем може да възникне в Унгария и Сърбия, които в момента получават газ, транзитиращ през Украйна. За да бъдат и те присъединени към „Турски поток“, е необходимо да се построи съединителен газопровод между България и Сърбия, както и да се модернизират българската и сръбската газопреносни системи до границата с Унгария.
Ръководителите на Сърбия обичат да говорят за това колко обичат Русия и за това, че поддържат проекта „Турски поток“. Струва си да припомним, че те на думи поддържаха и проекта „Южен поток“, но на практика не направиха необходимите стъпки за реализиране на този проект. В случая с „Турски поток“ се повтаря подобна ситуация. През януари миналата година президентът на Сърбия Александър Вучич заяви, че строителството на продължението на „Турски поток“ на територията на Сърбия ще започне през лятото на 2018 година. На практика това не се случи. В края на януари 2019 година той заяви, че строителството ще започне след „няколко дни или седмици“. Тогава главата на сръбската държавна компания „Сърбиягаз“ Душан Баятович уточни, че строителството ще започне през март. Действително, през февруари той вече започна да говори за „края на март- началото на април“. Строителството ще се завърши, по думите на Душан Баятович, към 15. декември тази година. Очевидно това напълно устройва „Газпром“, чийто договор за транзит на газ с Украйна изтича в края на 2019 година. Въпросът е дали сърбите ще изпълнят своите обещания?
Сърбия е обичана от мнозина в нашата страна. Достатъчно е да си припомним мащабните протестни митинги срещу бомбардировките на авиацията на НАТО по територията на Сърбия, които се състояха през 1999 година пред сградата на посолството на САЩ в Москва. Доброволци от Русия воюваха на страната на православните сърби против хърватските католици и босненските мюсюлмани по време на югославските войни през 90те години. Но мнозина забравят, че първата „цветна революция“ не се случи в Киев през 2004 година, а в Белград през 2000-та година. В резултат при властите в Сърбия дойдоха проамерикански сили. Формално Сърбия не влиза в НАТО и ЕС, но ръководителите на тази страна постоянно говорят за стремежа си за вливане в състава на Европейския съюз. Нещо повече, сърбското законодателство практически 100 процента е приведено в съответствие с нормите на ЕС.
Показателна подробност – военнослужещите на НАТО се ползват на територията на Сърбия с дипломатически статут. Русия вече от няколко години моли ръководството на Сърбия да предостави аналогичен статут на сътрудниците на руския център на Министерството на Извънредните Ситуации (МЧС) в сръбския град Ниш, но безрезултатно. Руските спасители нееднократно са се притичали на помощ на сърбите в извънредни ситуации. Например, по време на голямото наводнение през 2014 година. Въпреки това не са заслужили дипломатически статут.
На мен често ми се е налагало да ходя в Сърбия. В началото изпадаш в еуфория. Сърбите постоянно говорят колко обичат Русия. Наистина, много бързо се опитват да сведат този разговор до темата: „Аз обичам Русия – дайте ми пари“. В този момент винаги ми се е искало да кажа: „Аз обичам Сърбия – дайте ми пари“. В течение на общуването със сръбски икономисти и политолози научих, че практически цялото сръбско ръководство се намира по един или друг начин в отношения със спецслужбите на западните страни. И това не смущава никого. Нещо повече, с колкото повече спецслужби контактува даден човек, толкова по-авторитетен е той. Нали за него има търсене.
Александър Вучич и неговото обкръжение се вписват прекрасно в шаблона, който постоянно се повтаря в различни страни. Дадена групировка идва на власт с националистически лозунги. Новата власт обещава да се погрижи за националните интереси на страната. Но тези хора са дошли на власт със силна външна подкрепа от други страни и за тях се оказва много сложно да отстояват националните интереси. Новите власти са принудени да взимат решения в полза на своите чуждестранни куратори. Не е тайна, че в Сърбия много средства за масова информация се намират под задграничен контрол. Чужденци активно работят със сръбските обществени организации.
Александър Вучич се опитва да приложи стратегията на Тито, който основа движение на неприсъединяването и залагаше на противоречието между САЩ и СССР. Но Сърбия далеч не е Югославия. Тя е много по-малка и слаба. И днес няма противостоене между два блока, които изповядват различна идеология. В САЩ, Русия и Китай има един и същ капитализъм, със свои местни особености. В резултат Вучич бързо дойде до закономерни последствия. Населението на страната се разочарова от него. Още повече, че ситуацията с корупцията в Сърбия е доста нерадостна. Свидетелство за това са многохилядните митинги против управлението на Вучич в големите сръбски градове. В тези условия чужденците биха предпочели да припишат на него всички грехове и да заложат на друг политик, отколкото отново да повтарят подобен цикъл. Именно затова Вучич започна много да говори за прекрасните си отношения с Русия и Китай. Надява се да намери подкрепа от тях. Ще успее ли той да излезе победител в тази схватка? По-скоро не. Но очевидно не трябва да се очаква бърза реализация на проекта „Турски поток“ на сръбска територия.
Сърбите много обичат да разказват за превъзходството си над българите. Действително – в случая с изграждането на продължението на „Турски поток“ българската компания „Булгартрансгаз“ планира да се справи самостоятелно. А „Сърбиягаз“ създаде за тази цел съвместно предприятие с „Газпром“ – „Газтранс“.
Опитът ми от сътрудничеството със сърбите позволява да се направи следната прогноза. Те ще разказват за трудности, които възникват при строителството на продължението на „Турски поток“ и ще се опитат да измъкнат от „Газпром“ и Русия максимум пари за „ускоряване на този процес“. Същевременно ще просят пари и от кураторите си от САЩ, Великобритания и други страни, за да задържат строителството. В тези условия е невъзможно да се каже кога точно в Унгария ще потече газ от „Турски поток“. Може да стане така, че за Унгария и Сърбия да се окаже по-лесно да се снабдяват с газ през „Северен поток – 2“.
Сергей Правосудов, Директор на Института по национална енергетика, Samovar-news.com, превод за "Гласове": Екатерина Грънчарова. Glasove.com
Няма коментари:
Публикуване на коментар