Валентинско

България не може да бъде Швейцария на Балканите, защото е орисана да живее между целувката между Живков и Брежнев и молитвените закуски във Вашингтон
 
Ако някой си мисли, че има отърване от миналото, много греши. 

Миналото е в нас  и ние сме в миналото - да ме прощава Апостола за редакцията на една от най-мъдрите му мисли. С демократичните промени ние си мислехме, че ще избягаме от мократа целувка на Живков и Брежнев, ала се озовахме в залата за национална молитвена закуска във Вашингтон. Ясно е какво означава това - както целувката е задължаваща, така не можеш да плюеш ръката, която ти дава закуската. С всички произтичащи от това последствия.

Резултатът е очевиден и е находчиво описан в шопския фолклор: както и да си въртиш задника, той ти е все отзад. Този факт обяснява защо например правителството безапелационно избра F-16, а не направи справедлива процедура за избор между няколко възможности. F-16 влетя отзад, а не през входната врата на комисията, която трябваше да избира какви самолети да закупи. Влетя, насочен категорично от хората, които раздават молитвени закуски.

По същия начин се разви и историята с мадурските пари, сервирана ни тази седмица. Това, че сметката била открита според изискванията на Закона за адвокатурата, че банката с нищо не е допринесла за усложняване на международното положение и си е вършила работата, се оказа без значение. За американското правителство е от жизненоважна необходимост да спре нелегалния трансфер на средства и фондове от Венецуела и да не позволи богатството на венецуелския народ да бъде откраднато, беше заявено от американска страна. И така на практика стъпка едно свещено правило в правото, известно дори на първокурсниците в Юридическия факултет: всеки е невинен до доказване на противното.

Бедата е, че сме лесни - една целувка и айде закуска в леглото.

 Румен Савов,  Paragraph22.bg