Зима

Зима

7 февруари 2019 г.

Доносничеството, цензурата или времето като затворен кръг

Както стана ясно преди дни, България е отличник по премахване на т.нар. „реч на омразата“ от социалните мрежи.

Най-накрая и ние да сме на първо място по нещо в Европейския съюз, а? Но не – реално отново сме на последно в очите на всеки разумен европеец. 


„Разумен европеец“ е ключов израз в случая – защото не става дума за бюрократите, които си играят на „Министерство на истината“, нито за хилядите сектанти, които приемат да бъдат ограничавани основните им свободи в полза на криворазбрана толерантност, която няма никаква друга функция освен да измести прозореца на Овертон още по-наляво.

Както вече обърнах внимание този проблем е свързан с продължаващите опити да ЕС да атакува неудобните мнения със резолюции, скрити под привидно благородни намерения – и използването на всяка една вратичка от локалните правителства по най-зловещия начин.

Всъщност дори в на практика окупираният от едностранчиви медии (техните протежета в България, бяха най-възторжени да съобщят какви сме отличници във войната срещу „хейт спийч-а“) САЩ успя да не попадне в капана на ограничаване свободата на словото – преди повече от две години Върховният съд единодушно реши, че „речта на омразата“ не може да е изключение от първата поправка на американската конституция:

“Конгресът няма да прави закон относно утвърждаване на религия, или на нейното свободно упражняване; или ограничаваме свободата на словото, или на пресата; или правото на хората мирно да се събират, и да подават петиция пред правителството за поправяне на неправди.”

В този смисъл, Европа в своята самоунищожителна „цивилизованост“ се оказахме по-назад от бившите европейски колонии.

Словосъчетанието „незаконни изказвания“ опасно много прилича на „престъпмисъл“ по новговор от антиутопията на Оруел. Самото съществуване на тази фраза е ужасяваща идея – а най-лошото е, че тя се налага именно от тези, на които всяка втора дума е „демокрация“ и „човешки права“.

Зловещо забавен е и фактът, че основна част от премахването се случва вследствие на докладване от страна на други потребители. Зловещ и забавен, защото „ние това вече сме го минали“ – в Източна Европа и в България конкретно.

Още по-забавен, защото точно тези същите, които най-много крещят за налагане на цензура срещу неудобните и докладват думички, които ги нараняват са същите, които са първи да разобличават „репресивния апарат на Държавна сигурност“. С изключение на едни двама от ДС, които им се явяват идеолози, но това е друга тема.

Така че – „Времето е затворен* кръг. Всичко, което сме направили или ще направим, ще правим отново и отново и отново – завинаги.“

Всъщност не е идея от сериал на HBO. Ницше размишлява върху Шопенхауер.

Berk out.

*Буквалният превод е “плосък кръг”



Николай Облаков,  Conservative.bg

Няма коментари:

Публикуване на коментар