Лято

Лято

12 февруари 2019 г.

Бедни ми, Радев, защо влезе в капана на Борисов?

Няма логично обяснение защо президентът Румен Радев се е съгласил за назначаването на Румяна Бъчварова и Марин Райков като посланици - съответно в Тел Авив и в Лондон.

След дълго забавяне, вчера той е одобрил и двамата и в момента тече съгласувателната процедура между президентството и Външно министерство. 


По предложение на външния министър Екатерина Захариева предстои да излезе решение на Министерския съвет, а след това и указите на държавния глава за изпращането им на дипломатическа служба.

Макар и различни и двата случая влизат в крещящо противоречие със закона.

Румяна Бъчварова, настоящ началник на кабинета на премиера Борисов и провален вътрешен министър в кабинета "Борисов-2", няма нищо общо с дипломацията, дори езика не знае. Ясно е, че е политическа квота и че Борисов ѝ прави благодарствен жест за нейната вярност и лоялност, подарявайки ѝ пост, който тя смята, че е заслужила. Но това може да се окаже за сметка на гърба на българската държава. Защото, знаем ли колко ефективна ще бъде като посланик Румяна Бъчварова? Какви са професионалните ѝ умения на полето на дипломацията? Къде са контактите ѝ, връзките ѝ - за това никой не обелва и дума. Няма смислен аргумент защо отива посланик, защо именно в Израел?

Отговорът може да е само един - политическа квота!

За политическите назначения в дипломацията се говори от началото на прехода - всички премиери и президенти си изпратиха свои хора като посланици в близки и далечни страни, напук на закона. Така направиха Костов, Първанов, Сакскобургготски... Борисов не е изключение. Някои от произведените набързо дипломати бяха успешни посланици, други си останаха мижитурки, трети - отчайващо трагични, четвърти - направо комични.

Палмата на първенството по газене на закона и институциите в държавата обаче държи костовистът от комунистическо потекло Марин Райков, който от началото на прехода без прекъсване сменя топпосланическите места в европейските столици, без да се завръща в страната, каквито са изискванията. Законът е категоричен - трябва да има две години престой в София между мандатите. Но това не важи за Марин Райков -  човекът на всяка власт, без значение каква идеология изповядва. През 1998-99 година Райков лазеше в краката на Костов, после се умилкваше на царя, прегръщаше се с Плевнелиев, коленичеше и пред Борисов, който заради това и не го понасяше...

Сега неочаквано за всички Райков влезе под кожата и на Радев. Защо?

Може би има обяснение. Посланик Райков уреди още в началото на президентския мандат патронажа на съпругата на президента за пътуващия фолклорен събор в Милано "Аз съм България" и се постара да я представи на срещите ѝ с българската общност в Италия. Той умее това - да се умилква и увива около всяка персона с власт, която може да има отношение към неговото битово съществуване.

Няма изненада - Райков е креатура, която мисли само за личното си себеуреждне и никога за българите зад граница! И да пратиш този човек днес в Лондон, газейки заради него закона, когато трябва да се отстояват преди всичко интересите на българите на Острова във времето на Брекзит, си е чисто предателство.

И ако за Борисов можем да приемем, че вече е вдигнал ръце, че му е все едно и не иска да си създава проблеми, то защо го прави Радев? От него всички очакват да видят най-после принципност в политиката и спазване на нормите. От неговите уста гражданите непрекъснато чуват заклинания за върховенството на закона, пред който всички уж са равни.

А ето, че отново има едни, които са по-равни от другите. И то чрез решения и укази на Радев!

Обяснението?

Вероятно Радев и Борисов играят на принципа: "Ти на мене, аз на тебе"!

Борисов си затвори очите и се съгласи за Москва да замине Атанас Кръстин - човека на Радев, а пък Радев сега се чувства длъжен да му върне жеста за Румяна Бъчварова.

Просто, нали?

Само че това девалвира дипломатическата професия. Зловредно е интересите на държавата в дипломацията да се разменят по формулата "танту за кукуригу"! И тук няма нищо лично.

Съгласявайки се на тези назначения президентът Радев влезе в капана на премиера Борисов. Дали го осъзнава, не знам.

Професионалната общност винаги е била против такива назначения. Още миналата година Дипломатическото дружество излезе с остро писмо, че законната квота от 20% политически назначения в дипломацията отдавна е надхвърлена и вече е близо 1/3 от общия брой. Защо Радев не каже "стоп" на тази порочна практика? Защо я продължава? Защо е готов да подпише укази в нарушения на закона?

Както за избора на нова ЦИК, така и за назначенията на нови посланици законът трябва да се спази. И в това е проблемът, а не в имената на Бъчварова и Райков.

По конституция президентът има два силни лоста за упражняване на властта - словото, ветото и назначенията на генерали и посланици. Радев е много силен и точен в словото - удря право в целта. Улучва. И печели овации.

В случаите "Бъчварова" и "Райков" обаче няма покритие между словото на Радев и действията на президента.

С решението си за тези назначения всички приказки на президента за борба със статуквото, за битка със задкулисието, за спазването на правилата, за промяна и принципност отиват в коша.

Затова и социалните мрежи гъмжат от гневни коментари по този въпрос. Хората се чувстват предадени от своя президент, който е влязъл в колаборация с тези, които остро критикува. Някои от тях дори не вярват, че Радев може "да допусне тази грешка".

"Епохата „Борисов” върви към своя край. За Радев е достатъчно да не допусне груба грешка. Шансът е на негова страна", казва пред Епицентър.бг социологът проф. Петър-Емил Митев.

Да, тънка е линията между шанса и грешката. Политиката в България има една особеност - пътят от "Осанна" до "Разпни го" понякога е само една крачка! Една грешка ...

Президентът Радев още не е подписал указите. Може би има време да не стане грешката...


Валерия Велева, Epicenter.bg

Няма коментари:

Публикуване на коментар