Това показва проучване на „Монитор“.
За девет месеца подготовка през учебната година родителите, които не вярват, че обучението в обикновеното общинско училище е достатъчно, и решат да натоварят чедото си с допълнителни часове я в школи, я при частни учители, ръсят стотици левове наляво и надясно. В доста от случаите сумата може да мине 1000, 1500 лева. За благото на детето.
Ако приемем, че един частен урок по български език и литература средно е 25 лева за 90-минутно занятие, защото ако е по-кратко, е изобщо неефективно, провеждан веднъж седмично, прави 100 лева на месец. За девет месеца стават 900 лева. С математиката е същото. Цените в частните школи са фиксирани – за месец, за три месеца, целогодишно. Там сумите също са трицифрени.
Ако пък приемем, че амбициозните родители решат, че едно допълнително занимание в седмицата е малко, и заставят седмокласника си да се бъхти още два или три пъти, сумата вече става космическа. И като знаем финансовите възможности на средностатистическия българин, лесно е да си направим извод, че родителите или лишават себе си от много неща, или пък теглят заеми. Лично аз познавам доста такива. Познавам и такива, чиито деца тръгват на частни уроци и посещават частни школи още от втори клас.
„Моят ходи по всичко на частни уроци, само по физкултура и музика не ходи“, беше споделила моя позната, чийто син беше шестокласник. За съжаление познавам и родители, чиито деца са перфектни в училище и се справят отлично с учебния материал и с тестовете, но също ходят на допълнителни уроци. Що бе, хора, питам. Ами щото всички ходят, отговарят те.
Което, разбира се, не е вярно. Макар и малко, но има и такива родители, които вярват в децата си.
В крайна сметка излиза, че в повечето от българските семейства в месечния бюджет има и перо „частни уроци“.
Невинаги е било така. Преди години нямаше подобен бум на частните школи и уроци в седми клас. Тогава родителите на зрелостниците трепереха като как децата им ще влязат в мечтания университет. Тогава абитуриентите се трепеха по частни уроци и школи, за да издържат приемните изпити и гордо да се пъчат, че са студенти.
Защо стигнахме дотук? Защото образователната ни система го позволи. Не са виновни нито родителите, нито учителите, нито децата. Докато правим реформи в образованието на парче, докато съдържанието в учебниците и програмите драстично се разминава с изискванията на националното външно оценяване.
В крайна сметка - докато цари подобен хаос, ще има и частни уроци, и частни школи, и онлайн курсове.
Ива Димитрова, "Монитор"
Няма коментари:
Публикуване на коментар