Есен

Есен

10 март 2019 г.

Лебедовата песен на Лозан

Грозното патенце на съдебната система разпери криле в навечерието на новия мониторингов доклад на ЕК

Всяко негово действие е въпиющ конфликт на интереси. Арогантен, циничен, безпардонен. 


Той е човек, който ежедневно срива авторитета на съдийската професия, изживявайки се като десеторазряден политик от изгубена във вота партия, който си мечтае да седне в президентско кресло. 

В същото това време той е магистрат. Ако иска да е политик, трябва да свали тогата. В противен случай нарушава основния принцип за разделението на властите.
 

Това чувство за неопределеност прозира от всичките му действия. Лозан Панов определено не знае какво е. А хората около него никак не му помагат да вземе решение. Даже можем да заподозрем, че Лозан се е озовал в средата на един пъклен план, в който някакви крайни кариеристи го използват като бушон. Защото за четири години той така се изтърка, че и да реши да се цани за кандидат президент, каквато идея имаше преди време, никой вече няма да го припознае като сериозен играч.
 

Самият факт, че заговорниците в „АРГО гейт“ осъзнаха, че Лозан Панов не е и не може да бъде никакъв политически лидер, тъй като има твърде много зависимости, означава, че те са взели решението за него. И в момента е подло и гадно да го заблуждават, че нещо би могло да се промени. Но докато го използват като говорител в тога на задкулисието, съучастниците му спомогнаха той да се провали и като магистрат. Доказателствата за това са боксуващата реформа в съдебната система и честите конфликти на Лозан Панов с колегите му във ВСС и институциите. 

Тълкувателното решение на ВКС блокира действието на закона за гражданската конфискация и рискуваше да провали напредъка на България в борбата с корупцията по високите етажи на властта, за което страната получи положителна оценка от Брюксел. Но това беше логичен ход, тъй като Лозан и компания не желаят страната ни да бъде хвалена. Те се изживяват като емблематични бели птици, плувайки в блатото на интригите. Склонни са да „разтълкуват“ всяко решение от собствената си камбанария, даже ако се налага откровено да заблуждават, лъжат и манипулират.
 

Панов не е човек на честта. Без никакъв срам от ранга си на съдия номер 1, той например демонстративно не се появи в Административен съд София-град, където бе даден ход на дело, заведено от него срещу антикорупционната комисия заради наложената му глоба от 1000 лева. Панов бе санкциониран заради несъответствие между декларирано и притежавано имущество и финансови средства в размер на повече от 100 000 лв. Глобата веднъж вече бе потвърдена от Софийския районен съд. Шефът на ВКС обаче предпочете да жали до дупка.
 

Лозан май е единственият, който не осъзнава, че краят е близо. Опиянен от гласа и политическите си амбиции, той пее лебедовата си песен. 


Politika.bg

Няма коментари:

Публикуване на коментар