„Забраняват се тесните панталони за младежите, на девойките се забраняват всекакви къси поли и минижупи, коленете трябва да бъдат покрити най-малко една педя!”
Помните ли тази фраза от емблематичния филм „Вчера“.
Една стара лента, която обаче остава актуална и днес. С излъчваните послания, с революцията на младите хора, които дръзват да се изправят срещу системата.
Днес се оказва, че се връщаме с около 30 години във времето назад. Направиха го ученици от английската гимназия в Бургас, които буквално се надигнаха на бунт срещу въведения дрескод в училището. Стигна се дори до преобличане в храстите. Учителите пък едва ли не са се превърнали в агенти, за да следят кой идва сутрин изрядно облечен. Някои деца пък били принудени да се върнат чак до Поморие или „Меден рудник“, за да отговорят на изискванията.
Парадоксално нали? В 21-ви век се оказва, че образователната система се бори с учениците, но и те самите са на нож срещу нея. Дори буквално. Тъжно, но факт. Защото докато едни само се бунтуват срещу дрескода си, други направо скачат с оръжие. Не на шега. Става дума за училище „Неофит Рилски“ в Сопот, в което учат близо 1000 деца. А сред въоръжените има дори 14-годишни. Влизали в класната стая като за война - с боксове, електрошокови палки и ножове.
И тук съвсем не става дума за някаква революция, а за агресия. И това е страшно. Защото като че ли свикнахме почти всеки ден измежду потока с новини да чуем за пореден побой между ученици. Някак си стана тенденция и родители да влизат в клас и да се саморазправят с учители, но да си тотално въоръжен като за война, бих казала, че това е иновация в младежкия мозък. И сигнал за обществото ни. Пък колкото и това да не било масова практика. Защото да се изправиш с нож срещу образованието, си е доста притеснително. И най-вече самият факт, че нямаш скрупули да сториш това.
После не вярваме, че учителската професия е сред най-стресиращата. Нали било лесно - на работа до обяд, изпяваш си урока набързо и си почиваш вкъщи. А това всъщност е сред най-неблагодарните професии, защото се оказва, че трябва да озаптиш едно непокорно поколение, което буквално е потънало в мрежата и намира какво ли не в нея.
Учителят трябва да се справи и с недоволството на родителите, които винаги смятат, че детето им е невинно и не заслужава ниската оценка или забележката. Както е тръгнало, може би сега ще се наложи да носят бронежилетки и каски, когато влизат да преподават в час.
Като се замисля, едва ли деца, които носят оръжие в себе си, се интересуват от урока. И ние искаме да накараме тези деца да четат книги, да са грамотни, за да не се срамим при поредната класация. А излиза, че всичко трябва да започне от възпитанието, а след това да е образованието.
Защото когато липсват първите седем, резултатът е налице. Той никак не е приятен. Направо е страшен. Защото излиза, че всички сме в капана на агресията. И живеем като на война.
Яна Йорданова, "Монитор"
Няма коментари:
Публикуване на коментар