Лято

Лято

24 март 2019 г.

Зад пердетата на луксозните апартаменти

Вече и на децата им светна, че без промяна на статута на главния обвинител няма да има промяна
 
Приятел написа във Фейсбук, че наградата за рекламна кампания трябва да се даде на една известна строителна компания. Ясно коя – фирма „Артекс“, вдигнала луксозния небостъргач в Лозенец. 

Това става след внесена от ГЕРБ поправка на Закона за устройство на територии, която очевидно устройва най-вече властта.

Най-устроена обаче след скандала ще се окаже БСП, която получи неочакван луксозен подарък в оклюмалата си предизборна кампания, за какъвто не бе мечтала. Тя би дала наградата не на строителната компания, а на провокаторите на скандала, но е някак неудобно. Но най-ценното е, че разкритията дойдоха не от Елена Йончева, а от Свободна Европа, което прави сексът на социалистическата партия с народа по-безопасен. Отклонява се демек вниманието от социалистите-олигарси като Баневи, Гергови, самата лидерка Нинова и много други знаменити бесепари.

Това е любимо зрелище за масовата електорална единица – да види зад решетките (ако може след як бой) всеки богаташ, без да прави особена разлика между примерно Цветан Цветанов и Стив Джобс. Според нашенеца и двамата са се ояли, хак им е.

В поредния апартаментен скандал няма нищо необичайно не само у нас, но и навсякъде по света, където политиката е доходоносно занимание. Винаги се намират високопоставени властимащи с непреодолимо желание да демонстрират луксозни играчки като придатък към иначе семплите си персони. У нас, с малки изключения, до властта се добират именно такива. Свестните по различни историческо-географски причини просто са непасващ чарк в машината на властта.

Досадно е да знаеш, че подобни афери ще предопределят избора на евродепутати и съдбата на Европа в един толкова критичен за нея момент. Звучи административно и далечно за българските реалии, но е точно обратното.

Тези бълбукания по повърхността изместват от погледа много по-важни въпроси, от решаването на които зависи дали ще помръднем от угнетяващата ситуация на повторяемост до безкрай на конструкта  „скандал – дебати – нищо“. Като в онзи филм, в който главният герой се връща непрекъснато в един ден на една и съща дата и в една и съща година.

Нека се върнем обаче към апартаментите и ЗУТ. От ГЕРБ, то се знае, енергично отрекоха строителната компания да се е възползвала от поправката на закона и сега всичко е в ръцете на прокуратурата и КПКОНПИ.

И точно тук е заровено кучето, тоест онова, което прави невъзможно след обичайната фигура „скандал – дебати – нищо“ да последва нещо. Дори много неща.

КПКОНПИ, или „Държавата на КПКОНПИ“, по сполучливия израз на един юрист, бе сътворено фактически от ГЕРБ, а органът за борба с корупцията от своя страна сътвори абстракцията „престъпно имущество“, присвои си правото да го отнема и да не го връща, дори когато съдът оневини стопанина му. Излиза, че дори притежателят на имуществото да се окаже чист пред закона, имуществото му си остава престъпно, виновно и си остава си в държавата. И каква е същностната разликата между тази „правна“ фигура и национализацията при комунистическия режим освен мащабите?

И така, тази комисия ще проверява създателя си, шефа на ПГ на ГЕРБ Цветан Цветанов. И дори е възможно да открие, че вторият човек в ГЕРБ е злоупотребил с власт. Може, ама надали. Защото няма данни на този етап Цветанов да се е конфронтирал със Сотир Цацаров.

Виждали сме свързаните акции и злобната отмъстителност на прокуратурата и медиите на Пеевски към враговете на главния прокурор. А председателят на ВКС Лозан Панов е най-емблематичният поради служебното му положение и това обяснява унизителното за ранга му призоваване в „служебното помещение“ и измислената причина за това. Няма европейска държава, в която главният прокурор да се ползва със същите гаранции за независимост, както шефовете на двете върховни съдилища. Там с конституционна защита се ползват само съдиите.

Оказва се, че Държавата на прокуратурата владее огромни институционални територии, включително и съда. Всички огромни скандали, свързани с прокуратурата, отдавна са забравени. Забравено е и осъдителното решение на Съда в Страсбург по делото „Колеви срещу България“. Заключението на съда е, че разследването не е било независимо и обективно и се съгласява с жалбоподателите, че в българското законодателство липсват гаранции за независимо разследване на престъпления, по които главният прокурор или други високопоставени служители, близки до него, може да са заподозрени.

И какво? Ами нищо.

Докато се занимаваме с апартаментите на властта, изпускаме последните минути да хванем влака за Европа. Забравяме, че в края на годината изтича мандатът на главния прокурор Сотир Цацаров. Както неусетно изтекоха мандатите на Татарчев, Филчев, Велчев с илюзията, че „нов главен прокурор – нов късмет“.

Вече и на децата им светна, че без промяна на статута на главния обвинител няма да има промяна. И единствените, които знаят как и имат волята да го направят, нямат достъп до парламента. И по всичко личи, нямат особено желание да имат. Да, става дума за „градската десница“, която високомерно и гнусливо гледа отстрани как държавата се разпада от само себе си. Но това е друга тема.

Апартаментните афери имат други цели, различни от борбата с корупцията, далеч от целите на правовата държава, от нормалното функциониране на която зависи всичко – и бизнесът, и инвестициите, и честните избори, и донякъде личният ни живот.



 Рени Нешкова, Transmedia.bg 

Няма коментари:

Публикуване на коментар