ти нежен като майка си.
Аз всичко бих написал, за да мога
да бъда твой достоен син...
На редакционната поща получихме поема от начинаещия, но очевидно талантлив поет Харизан Георгиев.
Публикуваме я без редакторска намеса поради голямото творческо бъдеще, за което загатва авторът.
Води ме, Бойко, о, води ме!
Към партийния пореден гейт,
аз пак ще браня твойто име,
а другите ще ги залея с хейт!
Аз крача с крачките ти бойни.
Аз чувствам как тече потта,
от твойте дузпи многобройни,
с головете и аз горя, и аз туптя,
туптя със пулса ти неравен —
магнолията кастря, пъп по пъп —
препъвам се и се изправям
по твоя пълен с дупки път.
Води ме, шефе, о, води ме,
под свойте Бойки знамена!
В ТВ Европа славя гордото ти име
по дяволите всички други имена!
Във своята сурова строгост
ти нежен като майка си.
Аз всичко бих написал, за да мога
да бъда твой достоен син.
Като Тома да пламенея —
като Антон на шайката да се предам!
Тъй както Сашо в листа да се влея,
като Цветан оставката да дам!
Мен хулите не ме смущават,
Корнелия с които те покри —
аз знам, аз вярвам, че си прав,
когато съгрешиш дори!
А щом за нещо стегне те чепика
и се зачудиш как да се измъкнеш сам –
за тая цел си има Институт за дясна политика
веднага скача да те брани с плам!
Тъй както някога на село,
и мен, след тъничка филия с мас,
баща ми с лапи загрубели
показваше ми как да правя ас след ас —
тъй стик за голф ти ми подаде
и във играта ме кали.
Апартамент дори не знам дали ми даде,
но карай да върви.
Не ме вълнуват тези теми,
дори достлука с Пеевски и ДПС.
На кой му пука днес за „Напоителни системи“,
или за някое поредно „Ало“ – СРС.
Води ме, майсторе, води ме
под Бойките си знамена
и нека свети с хеттрик твойто име
на всичките стадиони и табла!
… И ако нявга се забравя
и почна да те клеветя —
не ме заплювай! Аз тогава
не бих заслужил чест такава —
дори на храчките честта!
Но аз горя! И обикалям
денонощно ТВ студия!
На всички, дето теб те калят
аз връщам им калта!
И в консервативния си Блянъ
срещу врага ни разнолик,
не съм аз ни Георгиев, ни Харизан,
аз съм безимен войник от ПИК.
Води ме, Бойко, о, води ме
към своя тенис корт.
Ракетата дръж здраво,
а аз, каквото друго трябва – ще държа…
София, 2019 г.
Сходно произведение, но в проза, вдъхновило горното стихотворение, може да прочетете, ако (на своя отговорност) проследите този линк.
Baricada.org
Няма коментари:
Публикуване на коментар