За метафората
Из предаването "Не се страхувай" с Васил Василев, излъчено на 22 април по ТВ Евроком
Как наричат българите периода между 1396 и 1878 г.? Нормалният, необременен, свободен човек, който не е държавен чиновник, веднага ще ви отговори: "Турско робство". Подлогата, натегачът, слугата, политически коректната писарушка ще ви убеждават, че е било османско присъствие или владичество. Този човек можете да хванете и да го хвърлите в боклука на познанствата си.
Към тази категория следва да бъде причислен и един мислител, обявил миналата седмица, че турското робство било метафора, даже свещена крава в масовото съзнание на българина. И то точно преди да отбележим 20 април - свещената за нас дата на Априлското въстание. Не бихме се спирали на подобен род глупотевини, ако не беше едно обстоятелство, за което ще стане дума накрая.
Определението "робство" все пак не идва от нас и не е от днес. Ние ползваме оценките на жертвите, на съвременниците на робството, на хората, които са го изпитали на гърба си.
Какво казват те:
"Не щях да съм турски и никакъв роб", споделя Левски.
"Кажи ми, кажи бедний народе,
кой те в таз робска люлка люлее" - пише Ботев. И още :
"Подкрепи и мен ръката, та кога въстане робът,
в редовете на борбата да си найда и аз гробът".
И после : "Жътва е сега, пейте, робини, тез тъжни песни.
Грей и ти слънце в таз робска земя ..."
Съвсем недвусмислен е Вазов :
"И носѝ съзнание, крепост, светлина
на робите слепи в робската страна". И още :
"Говореше тайно за ближний преврат,
за бунт, за свобода, за смъртта, за гробът
и че време веч е да въстане робът". Или
"В ония дни мрачни, що робство се викат".
Цитати безброй. Какво са Три синджира роби? Три синджира собственици?
Кой е прав? Кой казва истината? Левски и Ботев, Каравелов и Раковски, Вазов и Чинтулов или някакъв книжен плъх? На кого да вярваме - на нашите герои или на днешните политкоректни чутури. Кой знае повече - съвременниците на робството или днешните грантаджии, които ще кажат и на майка си - лельо, ако им платят. На някакъв харалан ли ще се доверим или на Левски? На продажните професорки, заели се да пишат учебници или на очевидеца Макгахан. На "Тих бял Дунав" или на корифея на съвременната геополитическа мисъл, преобразил башибозуците, срещу които се е сражавала Ботевата чета в "турски представители"?
Не били българите роби, защото били имали собственост, твърдят дебелите глави! Знаете ли Вие, гангренясали мозъци, че в древна Гърция робите са имали собственост и пак са били роби. Вземете коя да е история на Отоманската империя и прочетете, че робството е било широко разпространено, да не кажат повсеместно. "Аз не вярвам, че едно управление може да бъде наполовина робско и наполовина свободно", пише Линкълн в 1858 г. Какви са субектите на робското управление - роби, разбира се. Как казват на робството в Америка - робство, slavery, не му казват белолико владичество. Ама все пак имали собственост, пищят грантаджиите! Каква собственост, бе? Кое е било по-ценно за българина - потурите и керемидите на къщурката или децата му, които са били отвличани? Какъв собственик си ти, щом не можеш да опазиш най-скъпото - децата си? Не можеш да ги защитиш, да убиеш грабителя. Замъкват ги - момичетата в харемите, момчетата - еничари. Какво е еничарят, рожбата на набедените собственици - той е лична, частна собственост на султана, говорящ предмет, с цена, стойност някаква, като чехлите и гащите му. 100% роб. Няма право да се жени, да има семейство, нито собственост. Господарят е можел да убие когото си иска, да го заколи, да го набие на кол, ей тъй, за кеф или за назидание. Частна собственост. Роб!
Метафора било! Нещастници!
Но, приближеният до властта не спира дотук. Той не е чувал за Чепинската долина, не е чел "Време разделно", не знае какво е кръвен данък, но размишлява. Знаете ли, драги зрители, как това чучело на историческата наука обяснява потурчванията?
Слушайте внимателно. "За да се освободят от данъчното бреме, част от нашите сънародници приемат исляма". И с подобно гнусно, долно, позорно обяснение слага кръст на нашата мъченическа история. Значи потурчването е бил просто един доброволен акт, един вид семейно данъчно оптимизиране, хитрите българи слагали чалмата, за да спестяват данъци, все едно офшорки някакви създавали.
И тези интелектуални изпражнения трябва да обосноват епохалното откритие на цитирания човек - тази метафора (за турското робство) "обслужва дневния ред на руския империализъм, сплотява руската пета колона в България, която неуморно бди над интересите на путиновата олигархия".
Видяхте ли сега къде бие?
А кой бие? Харалан Александров? Съчиненията хараланови не биха възбудили нашето внимание, ако авторът им не беше лице, сочено за съветник на министър-председателя. Това вече е важно. Особено важно. Това е достатъчна причина да разнищваме блудството с историята, да търсим корена му.
Съвсем редно е да се запитаме: Бойко Борисов споделя ли горецитираните заключения на своя съветник? Информиран ли е за тях ? Това негови анализи ли са ? Смята ли той, че турското робство е метафора? Мисли ли, че потурчването е било доброволен акт? Не се ли опитва Борисов чрез своя довереник да пробутва становища, които иначе ще го е страх да обяви? Подмазва се на Турция, що ли, защо го прави преди изборите, свързано ли е с очакванията за евентуалната му загуба, та си подготвя убежище?
Министър-председателят може да няма нищо общо с безумните анализи. Ако е така, то следва незабавно да изхвърли Харалан Александров от Министерския съвет. Ако някой сътрудник на Нетянаху каже, че Холокоста е метафора, той ще излети към боклука още преди да е въздъхнал. Борисов трябва да постъпи по същия начин.
Ако не го направи, значи всички заключения са негови, а Харалан Александров е служил само като опитна мишка, мюре за отстрелване.
Васил Василев
Няма коментари:
Публикуване на коментар