- Проф. Пантев, катедралата „Нотр Дам“, символ на красотата и историята на Париж, бе опожарена. Можем ли да кажем, че една многовековна история, не само на Франция, но и на Европа, изчезна пред очите ни?
- Не бих казал. За мен това не означава край на една многовековна цивилизация и култура и раса. Но все пак намирам символика със случващото се напоследък. Мисля си, че Европа най-сетне трябва да престане да смята, че е родилната майка на всички култури. Все пак четирите световни религии не са родени на този континент. Трябва да разберем, че до голяма степен благополучието, материалното и културно превъзходство на Европа се дължи и на колониализма. Така че тук трябва да имаме предвид, че свещените камъни на Европа не са вечни. Това, което наричаме евроантлантически ценности, са общочовешки стойности. Един японец или австралиец е не по-малко благороден, отколкото някой европеец. Тази мания да изтъкваме европейското като предимство трябва да приключи. Не ми се вярва пожарът на катедралата „Нотр Дам“ да е преднамерен, защото досега музеи, църкви и библиотеки не са унищожавани. Но това ни дава основание да смятаме, че вечният постулат за превъзходството на Европа явно вече не се възприема не само извън европейците, но и сред самите тях.
- На какво е символ „Нотр Дам“? Случайно или не, пожарът се случи точно по време на реставрация на катедралата, с която са израснали поколения.
- Нека да напомня, че „Нотр Дам“ е построена много преди падането на България под турска власт. Така, че оттогава разликата между европейския Изток и Запад, между православието и католицизма, а по-късно и протестантството, вече са отбелязали една дълбока бразда. Според мен при пожара в катедралата става дума и за случайност, но нека европейците не проявяват високомерие само защото са родени между Урал и Ламанша. Те трябва да осъзнаят, че явления като бежанските вълни, евтината работна ръка и др. са бумерангът на колониализма. Не може четири века да си експлоатирал друг континент и белгийско Конго, което е най-богато на диаманти, да има най-ниският стандарт. Може би случващото се сега е нещо като реванш, дори да не кажа като отмъщение.
- Много хора дори видяха символика от това, че се случва през Страстната седмица за католиците. Виждате ли такава връзка?
- Едва ли можем да търсим символика тук. Не мисля, че има нещо преднамерено и лично аз не откривам съвпадение. Но нека се разбере, че пет жертви в Париж не са повече от жертвите в Шри Ланка или Тунис, да речем.
- Не ви ли обнадеждава обаче обединението на много хора, което видяхме - общата молитва, сълзите, в очите на тези, които наблюдаваха горящата катедрала, чуждите туристи, които бяха в Париж по това време, мигновено се организираха дарителски кампании?
- Ако се замислите, след всеки терористичен акт много хора заявяват публично, че страдат, че няма да се примирят, че няма да забравят трагедията. След това обаче се прибират при семействата си и всичко отминава, а тези, които са загубили близки, остават сами и страдат цял живот. Така че подобен патос не означава нищо, когато си е отишъл човешки живот. Тероризмът не е победен, защото не се води война срещу него. Така че за мен това е малко лицемерна, фарисейска мъка на наблюдаващите горящата катедрала. В този случай явно става дума за нещо случайно, но подобни патоси звучат вече банално.
- За щастие бяха спасени ценни артефакти, смятате ли, че наистина катедралата може да се възстанови?
- Да, смятам, че ще може да се възстанови. Но виждам в това и символика с оглед изчерпването на Европа.
- Президентът Макрон отложи речта си към нацията. Но не можем да не отбележим разделението във Франция в момента. За какво говори това?
- Затова споменах символиката за изчерпването на Европа. Трябва да видим и негативните неща у нас. Европа е едно, но европейците е друго и те са по-малко от територията.
- Поставя ли случващото се и въпроса за опазването на паметниците ни, за съхраняване на културно-историческото наследство? Все пак става дума за многовековна история.
- Всички народи имат многовековна история. Паметниците на културата, опредметяването на определени исторически явления, събития и личности не могат да бъдат абсолютно запазени в състояние на един всеобщ нихилизъм. Когато отричаме всичко, ние ставаме доброволни жертви. Но когато измисляме, че не отнася до истории, които не са точно така, ние фактически обезсмисляме онези велики постижения, с които имаме принос към европейската и особено славяноправославната култура. Например езикът ни.
- През месец май предстоят избори, като според анализатори са от изключително значение за Европа. Какво да имаме предвид?
- Трябва да променим психологията си. Признавам, че за мен е неразбираемо всеки избран за евродепутат заявява, че ще защитава българските интереси. Все пак сме в Съюз, затова питам кой напада българските интереси, че да искат да ги защитават. Ако са под заплаха, защо сме в това обединение?
Интервю на Яна Йорданова, "Монитор"
Няма коментари:
Публикуване на коментар