Алексей Гривач е зам.-директор на руския Фонд за национална енергийна сигурност. Отговаря за изследванията и анализите, свързани с газовата и енергийна политика, най-вече в контекста на газовите взаимоотношения между Русия и Европейския съюз.
Той бе един от участниците в Кръглата маса на енергийните експерти "Развитие на газовите проекти на Балканите", проведена в София на 17 април 2019 г.
- Какво е бъдещето на руския газ в Европа, г-н Гривач? На Кръглата маса на енергийните експерти вие посочихте, че руският газ е изгоден икономически, но дискриминиран политически.
- Ако трябва да използвам старата терминология, ще кажа, че политиката на сдържане на Русия се прилага отдавна. Използват се различни похвати. Да си спомним как бе спрян проектът „Южен поток“. Документите за него отговаряха напълно на европейското законодателство по времето, когато бяха подписани – през 2008 г. А прословутият трети енергиен пакет беше приет през 2009 г. Според римското право законът няма обратна сила, но въпреки това върху България бе оказан натиск да спре проекта. Но руският природен газ остана на европейския пазар. Нещо повече, увеличи дела си. През 2010 г. делът на руския природен газ на европейския пазар бе 23%, а миналата година – 36%.
- Как стана това, за сметка на какво се получи това увеличение?
- За сметка на търсенето на фона на намаляването на собствения (б.р. - европейски) добив. А също и благодарение на по-високата конкурентоспособност в сравнение с алтернативните варианти на доставка на газ. Стана така, че опитите да се ограничи значението на руския газ за Русия се сблъскаха с реалността. Абсурдността на ситуацията е в това, че ограничавайки възможностите за доставки на газ от Русия, се създават условия за намаляване на конкуренцията. Ако обемите доставен руски газ се увеличават и се увеличават и доставките на втечнен природен газ (ВПГ), тогава ще има по-голяма конкуренция. За какво се бори Европейската комисия – да има по-малко конкуренция и европейският потребител да купува ВПГ на висока цена?! По-малко конкуренция означава по-висока цена. От това всъщност Русия ще спечели, защото няма как напълно да бъдат игнорирани доставките на руски природен газ, просто цената му ще бъде по-висока. Тук възниква въпросът на чия страна е Европейската комисия? Явно не на страната на европейските потребители.
- „Турски поток“ се строи, вече излезе на турския бряг, но какви са гаранциите, че продължението му през България за Сърбия и Унгария ще стане факт?
- С горчива ирония мога да кажа, че България направи много за това „Турски поток“ да се състои. Ако беше се реализирал „Южен поток“ България сериозно би увеличила значението си като транзитьор на газ, защото би запазила позициите си на транзитьор за Турция и Гърция, но към тях би добавила и Централна Европа. Сега ситуацията се променя – Турция ще транзитира руски газ за България, има я и възможността за транзит към Централна Европа през България. Това е обективната картина, защото при цялото ми уважение, пазарът на Балканите е много малък.
- Но се развива, на кръглата маса, например, бе изтъкнато, че 51% от енергията на Сърбия е от въглища и, ако страната иска да стане член на ЕС това трябва да се промени.
- Да, това е така. В България частта на енергията, добивана от въглища също е голяма – 32%, в Гърция пък е голям делът на нефта, което също не е екологично, а също и доста по-скъпо в сравнение с газа. Но като цяло Балканите са малък пазар – 20-26 милиарда кубометра годишно. Но ако вземем целия регион на Югоизточна Европа заедно с Италия и Турция, това е вече съвсем друго нещо, това е една трета от европейския пазар. Има разлика между 5% и 30%. Ролята на Балканите е в транзита. Транзитът означава транспортни мощности и инфраструктура, нови инвестиции, възможности за газификация, за включване на нови потребители. Хъбът, за който говорите, е нещо хубаво, но хъб без потребители, без хранилища и без инфраструктура не е хъб. Транзитът в условията на конкурентна икономика създава допълнителни възможности. Няма такова нещо - газът идва отнякъде и там си остава. Газът, който идва от Турция утре може пак да бъде продаден на Турция, колкото и абсурдно на пръв поглед да изглежда това.
- Все пак не става ясно какви са гаранциите, че продължението на „Турски поток“ ще стане факт?
- Естествено, стопроцентни гаранции никой не може да даде. Инфраструктурата за транзитиране на руския газ се изгражда по европейското законодателство. „Газпром“ не е инвеститор в продължението на „Турски поток“, инвеститор е „Булгартрансгаз“. Като казвам, че никой не може да даде стопроцентни гаранции, ще обърна внимание както се случва със „Северен поток 2“. Говоря за третия енергиен пакет, който се използва за територията на ЕС, но сега решиха да го приложат и върху зоната от 12 мили около ЕС под водата. Но под водата няма потребители, на които да се дава повече избор, това е абсурд (б.р.- прокламираните цели на Третия енергиен пакет са повече избор за потребителите, инвестиции и сигурност на доставките)! Това е чисто политическа еквилибристика, която излиза скъпо на европейския потребител.
- Защо ЕС и САЩ толкова държат да се запази транзитът през Украйна?
- Русия и Германия се разбраха, че транзитът през Украйна може да бъде продължен. Макар че ние нямаме много голямо доверие на Украйна като транзитьор, помним какво стана през 2009 г. Проблемът беше в транзита, не в Русия. Какво правите, когато един таксиметров шофьор ви мами, надува цената, пуши в колата, не ви помага да си свалите багажа? Търсите друг. Ние сме в същата ситуация. Добре, ако този шофьор е толкова важен за Запада от политическа гледна точка, ще остане. Но на конкурентна основа. А на нас непрекъснато ни се казва – дайте да увеличим таксите за транзит. Защо? Защото ни трябват повече пари. Това е случката с таксиметровия шофьор, който по време на пътуването ви иска десет пъти повече, защото е само той, друг няма. Тази ситуация е неприемлива. Затова се строят и други маршрути. Така таксиметровият шофьор ще стане по-дисциплиниран, ще спре да пуши и да надува цените. В края на тази година изтича договорът за транзитиране на газ през Украйна. Какво ще стане на 1 януари? Те ще престанат ли да транзитират газ, ако няма нов договор? Ние сме готови да подпишем нов договор, но на принципна, икономически обоснована основа. Украинският транзит в момента е три пъти по-скъп отколкото този през „Северен поток“. Очевидно е, че това е неикономическо решение, което не може да продължава.
Няма коментари:
Публикуване на коментар