Наистина ми дойде до гуша от непрекъснатото повтаряне на мантрата какъв висок морален стандарт показвали политиците от различен калибър на и около ГЕРБ, когато подавали оставки, защото са разкрили начина, по който са си купували по-евтино от нормалното луксозни апартаменти и имоти.
При това обикновено го правят след лични разговори с премиера и лидер на ГЕРБ Бойко Борисов.
За какъв морал става дума?
Оставката е признание, че си направил нещо нередно и си готов да се покаеш! Това и нищо повече! Ако става дума за морал, то е, че си разбрал своята грешка и си готов да се извиниш и да поискаш прошка. Само че нищо подобно не видяхме и чухме от многобройните оставкаджии. Напротив, всички те с гордо вдигната глава повтаряха, че извършват много морален акт, за който никой не ги кара, а те жертват себе си, за да демонстрират колко висок е моралният стандарт на ГЕРБ. И никой, ама съвсем никой, не поиска да се откаже от апартамента си или да го доплати.
А цялата сага със суперлуксозните апартаменти, закупени на преференциални цени като за социално слаби, беше представена като поредица от компромати, опити за очерняне и фалшиви новини. Така и не разбрах какво фалшиво има в новината, че някой политик си е купил скъп имот на по-ниска от пазарната цена и с пари, които надхвърлят официалните му доходи. Съгласна съм, че това вероятно не е престъпление, защото е въпрос на договореност между продавач и купувач. Не се съмнявам, че продавачите сами са предлагали на облечените с власт свои клиенти такива цени. Но точно тук идва въпросът с морала. Защо са го правили едните и защо са се съгласявали другите?
Какъв висок морален стандарт има в това да се възползваш от властта с цел материална облага? Какъв висок морал има в отричането и дори в обвиненията срещу журналистите, че са извадили на показ тези сделки, както най-драстично направи шефът точно на комисията, която трябва да се бори с корупцията? Всъщност този случай е най-показателен, защото показва за какво става дума – за кръгова защита. Ако всички са се възползвали от политическата си власт, така и няма да има кой да ги обвини.
Най-забавен, поне за мен, беше случаят с Вежди Рашидов. Той въобще не се притесни, а неговите съпартийци обясниха, че не можем да имаме упреци към него, защото това бил неговият бизнес: да купува апартаменти на по-ниски цени и после да ги продава на по-скъпи. Боже мой! Това не е ли бизнесът на спекулантите? Депутатите и министрите не трябва ли да служат на обществото, за което получават достатъчно високи заплати? Да не би те да не им стигат, та да се налага да развиват и друг бизнес, който се гради върху властовите им функции?
Та така с моралните стандарти. Пламен Георгиев го каза най-ясно – с триетажния си апартамент и частната тераса той демонстрирал високите си морални стандарти. Очевидно те се отнасят единствено и само до борбата за личните му интереси. И така изглежда е с всички. И то не само с управляващите в момента Граждани за европейско развитие на България.
След като гарантите ни за европейско развитие са такива, какво ли още можем да очакваме в бъдеще?
Няма коментари:
Публикуване на коментар