Фейсбук знае всичко. В това се е уверил всеки съвременен човек.
И е като кошер, в който жужат пчели. Но само жужат, защото в повечето случаи се стига до това. Всеки си говори каквото си иска. Излива страховете си както си иска.
И най-вече си играе със страховете на околните. Същото се получи с дебата около новата Национална стратегия за детето. Въпреки че бе спряна и се даде заявка за преработване, родители продължиха да протестират и да плашат, че ако документът бъде приет, то социалните служби ще отнемат децата им дори ако им ударят шамар. Някои видяха едва ли не заговор срещу тях, описваха ужасяващи истории от норвежкия модел. И въпреки че от сутрин до вечер се обясняваше, че във въпросната стратегия не е залегнало на подобно нещо, подскоците продължиха. Както се казва, едно си баба знае, едно си бае. Та така и някои родители.
Започнах малко отдалече, защото вчера за пореден път избухна скандал около публикуван текст в учебник. В конкретния случай възмутени родители възроптаха срещу приказка в читанката за 3 клас на едно от издателствата. Става дума за текст, в който се насърчават правата на децата. А добрият герой - царят, иска да изготви закон, в който е упоменато, че родителите не бива да бият и да се карат на децата си. Кулминацията е създаването на Тайна полиция, която ще донася за дръзналите да пристъпят закона.
Признавам, че безумията в родните учебници съвсем не са едно и две. Често на учениците се предлагат текстове, които са меко казано, възмутителни и обидни и за нас като родители. В такива случаи хулим издателствата, отново започваме дискусия кой трябва да участва в авторските колективи, които пишат учебниците.
Съгласна съм и че в този случай въпросната приказка няма голяма художествена стойност. А и съм майка на първокласничка, та затова имам пряк поглед върху темата. Аз също оставаме изумена на моменти от изучавания в училище материал. Това, което ме притесни в случая, дори не беше поредното безумие в учебниците на децата ни, а че някой отново се опита да се заиграе със страховете на родителите. Останах с отворена уста от дискусията, която се вихреше в социалните мрежи и която видя дяволските ръце на стратегията дори в тази приказка. Текстовете били съставени по нейни предписания. Нищо, че всъщност въпросният учебник не се изучава за първа година и при условие, че Националната стратегия за децата е замразена. И дебатът отново се измести и придоби друг смисъл.
Темата за безумията в учебниците в училище трябва да се дискутира и затова е наложително да реагираме като родители при всяко такова. Но да си играем със страховете на хората и сами да създаваме демони е недопустимо. А и като се замислим, социалните служби и сега едва кретат и не могат да вземат отношение дори при най-тежките случаи. А такива има, уверявам ви. Защото наистина десетки дечица са малтретирани в къщи. И те трябва да бъдат спасявани.
За друго, не се безпокойте. Едва ли чиновниците ще почукат на вратата ви, защото сте запратили малчугана да си легне рано и без телевизия, а пък то е помислило, е някой погазва правата му. Или пък ще ви го вземат, защото се е оплакал, че сте му повишили тон при поредното ненаписано домашно. Така че опасност от норвежки модел няма. Но българския - него наистина трябва да променим.
Няма коментари:
Публикуване на коментар