Лято

Лято

19 юни 2019 г.

Непосилният удар срещу шопската салата

Ментетата променят света, и то, за съжаление, към по-лошо. Както впрочем всяка лъжа разваля човешките отношения...
 
През 1966 г. е отбелязан един от най-големите външнополитически пробиви на България. 

Първият човек у нас Тодор Живков и съпругата му д-р Мара Малеева са поканени на държавно посещение във Франция от президента Шарл де Гол. Де Гол е легендарна личност, Франция – велика държава, жестът е повече от дипломатичен. Разказват, че по време на една от неформалните срещу между Живков и френския президент Де Гол попитал: „Г-н Живков, вие колко вида сирене имате?“ „Два, г-н президент – бяло саламурено и кашкавал“, отговорил българският държавен ръководител. „Тогава може би ще се поставите на моето място - как се управлява държава с над 600 вида сирене?“, риторично попитал френският държавник.

Припомням тази стара история, за да напомня, че сиренето е част от всяка национална култура. То носи в себе си магия, а още Аристотел се е опитвал да си обясни откъде идват дупките по него.

Ние обаче сме почти готови да се отречем и от двата си вида сирене, за които говори Живков пред Шарл де Гол. Държавните органи в областта на храните отчетоха, че производството на заместващи продукти се е увеличило с 25 на сто. Накратко казано, това е т.нар. сирене от сухо мляко и хидрогенирана палма. Това е директен и жесток удар срещу шопската салата, по-безмилостен от този, който херцог Уелингтън е нанесъл на Наполеон при Ватерло. Сметката за това поражение е повече от проста. В големите хранителни магазини заместващите продукти задължително трябва да са на отделни регали и със специален етикет. Там да се направи мушия е значително по-сложно или направо невъзможно. Тогава откъде идва това увеличение на сиренето с палма? От заведенията, естествено. Кой кръчмар е луд да прави шопска салата с истинско краве сирене, след като разполага със същия палмов артикул. Това е все едно да ти предложи Меган Фокс, а ти да откажеш, защото бързаш за курс по народни танци.

След тези данни виждаме и едно застрашително избледняване на националната ни идентичност. Не само с два вида сирене няма да можем да се похвалим, а и ще отчуждим чужденците от този наш национален етикет шопската салата. Същото важи и за сиренето в гювечетата по шопски. Ясно е вече - и от двата ресторантски деликатеса остават май само шопите. Мезето просто не е истинско.

Човешката природа е коварна. Едната половина от населението иска всичко качествено и без пари, а другата – да изкара много пари с малко усилия и вложения. Ето по тази формула с увеличението на употребата на заместващи продукти по веригата производител-търговец-кръчмар всички са доволни. От отсрещната страна подсмърча потребителят, който е сам юнак на коня и единствената верига, в която участва, е хранителната, и то май в края й.

Ментетата променят света, и то, за съжаление, към по-лошо. Както впрочем всяка лъжа разваля човешките отношения. Афинитетът към качествените продукти навярно е заложен в човешкия геном, той е и част от хилядолетния фолклор. Шарл Перо ще се обърне в гроба, ако вместо с питка и гърненце с масълце Червената шапчица тръгва към баба си с кутия маргарин. 


Приказката няма да е същата, както и вашите спомени, ако заведете на вечеря надуваема жена, нали?


Стоян Сираков, "Монитор"

Няма коментари:

Публикуване на коментар