Зима

Зима
Пролет

29 юни 2019 г.

Заслужаваме ли нашите учени?

В България за съжаление учените не са свикнали да търсят спонсори и в това, оказва се, е бедата на българската наука
 
Българските учени са недооценени. И това е неоспорим факт, колкото и някой да се опитва да доказва обратното. 

„Какво? БАН-ските старци ли? Че те ходят ли на работа?“, възкликват някои. И са прави, но само наполовина.

В БАН действително работят хора на средна възраст 50 години. В някои институти учените действително не ходят всеки ден да се разписват в присъствената книга. Това обаче не означава, че не работят. Защото, за сведение на несведущите, ученият е от тази рядка порода, която винаги работи и надгражда себе си – обогатява своите научни познания, чете в библиотеката, участва в семинари и научни конгреси. За разлика от чиновника, ученият работи с ума си дори когато пътува в трамвая.

Българският учен обаче, макар и да има разработки на световно ниво, остава незабележим и приравнен в очите на обществото до нивото на канцеларска мишка. Причината е, че неговите открития са слабо огласени в публичното пространство. За тях не се говори и не се пише седмици наред, както това се прави в редица други държави. За тях най-много се дава една пресконференция и с това се свършва „популяризирането“ на откритието. А както е известно, за да има инвестиции и привеждане в практиката на една новост, е необходимо да бъде ангажирано вниманието на бизнеса, който е резонният инвеститор във всяко научно откритие и разработка.

В България за съжаление все още учените не са свикнали да търсят спонсори и в това, оказва се, е бедата на българската наука.

Сега стана ясно, че български учен - член-кореспондентът проф. Христо Найденски от Института по микробиология, е разработил бърз тест за откриване на патогенните миекроорганизми, които ни тровят в храните и хранителните продукти. Въпросният тест дава резултати за часове, за тях не се чака седмица. Би могъл да си го направи всеки родител на морето, когато детето му се оплаче от болки в коремчето.

За да бъде обаче един вид легализиран е необходимо той да бъде припознат от обществото. Това означава още няколко европейски лаборатории да направят изпитванията и да потвърдят резултатите, а след това за внедряването му да има интерес от страна на бизнеса. Процесът е твърде дълъг. Напълно възможно е да минат две, че и повече години, докато разработката бъде призната и може да започне производството й. Възможен е обаче и обратният процес, бизнесът да не се заинтересува. В такива случаи авторът обикновено продава патента в чужбина, а на някои тук им остава само да подсмърчат след време, че са изпуснали златната рибка, от която добре биха печелили, ако бяха инвестирали навреме в нея.

Такъв е пътят на българските открития. Не смятате ли, че е време собствениците на производства да се заинтересуват не само от печалбите, но и от българската наука? Тя само може да удвои приходите им.



Силвия Николова, "Монитор"

Няма коментари:

Публикуване на коментар