"България ще бъде друга държава, ако въведе електронното управление", каза през 2013 г. в Естония бившият президент Росен Плевнелиев и допълни, че с европейското финансиране за периода 2014-2020 могат да се направят "чудеса" само за година и половина - две.
Шест години по-късно България е същата. Вместо напредък има точно обратното - надеждите за електронно правителство стават все по-наивни.
Пробивът в НАП от тази седмица най-често се разглежда като технически проблем и като най-голяма щета от него се посочва самото изтичане на милиони записи с лични данни. Това безспорно е неприятно, но има и много по-голям проблем. Погледнато отвисоко, електронното управление има два компонента. Единият е доверието в държавата, че тя ще пази данните, които хората ѝ предоставят и няма да злоупотреби с тях. Вторият е технологичната гаранция, че това ще се случи. Без доверието обаче всичко останало е излишно.
Данните са все по-ценната валута на нашето време и както трябва да сме сигурни в една банка, за да ѝ дадем парите си, така трябва да знаем какво се случва с информацията за нас. Изтичането от НАП удря най-силно точно в доверието. Представете си, че в момента на едно място имаше информация за ваши заболявания, а също за глоби, кредити, покупки. Целият ви живот можеше да стане достояние на всеки.
Освен недоверието същата сериозна пречка пред електронното управление в България е и пълната липса на желание у политиците да го направят. Последният пример е от съвсем скоро - то се следи от вицепремиерката, която наследи Валери Симеонов, а държавното ведомство, което трябва да се занимава с това, от две седмици е с по-нисък статус.
Изводът е, че можем да отпишем и тази ключова реформа. Хората нямат доверие на държавата, а самите политици имат съвършено други приоритети.
Няма коментари:
Публикуване на коментар