Есен

Есен

20 юли 2019 г.

Настъплението при Курск — гробище за немските танкови войски

В боевете около Прохоровка завърши с провал последната крупна настъпателна операция на германския вермахт в СССР

С помощта на танковите съединения немците почти покориха безкрайната Русия. 

След сталинградския шок те планираха чрез ново настъпление да сломят съпротивата на руснаците. Но претърпяха поражение.

След това на изток немците само отстъпваха, пише немското издание «Щерн».

През лятото на 1943 година Върховното главнокомандване в Берлин считало положението за сериозно, но не безнадеждно. Независимо от поражението в Северна Африка все още нито един войник на съюзниците на бил стъпил в европейския континент. Катастрофата около Сталинград през януари 1943 година предизвикала шок, но руснаците не успели да използват разгрома на шеста немска армия за закрепване на своя успех по цялото пространство.

Те наистина  се опитали да отрежат немския участък от фронта съвсем до Казваз. Но стратегът Ерих Манщейн  (Erich Manstein) разбил съветските съединения по време на контранастъплението във второто сражение за Харков.

Огромни сили на ограничено пространство

За настъплението немците на сравнително неголям участък от фронта стоварили невероятни сили. На изходни позиции се намирали най-добрите подразделения на Берлин, започвайки с танковата дивизия «Лейбщандарт СС Адолф Хитлер» и завършвайки със смъртоносните пикиращи бомбардировачи под командването на Ханс-Улрих Рудел  (Hans-Ulrich Rudel). 


Заповедта на Хитлер за операцията гласи:

«Всеки командир, всеки войник е длъжен да осъзнава значението на това настъпление. Победата при Курск трябва да стане сигнал за целия свят».

В допълнение към това немската военна промишленост доставила огромен брой нови образци въоръжение, които или въобще все още не били използвани на фронта, а ако били използвани, то не в такива мащаби. Немският многостволен миномет  за залпов огън, т.нар. «небелверфер», се използвал в противовес на руските «Катюши».

Тежкият танк «Тигър» с ужасяващото си оръдие от 8.8 см бил доставен на фронта в огромни количества.

Постъпила и новата версия на тежката самоходно-артилерийска установка «Фердинанд» с дълго оръдие с калибър 8.8 см.

Бойно кръщение получил и немският танк Pz-V — «Пантера». Той се счита за най-удачният немски танк през Втората световна война. Той вкарал в себе си много елементи от революционния съветски танк Т-34, подобрил ги и ги свързал с елементи, в които немските танкове заемали лидерски позиции.

Към всичко това, на фронта бил изпратен телеуправляемият самоходен мини-танк «Голиат». В този период на войната немците все още не изпитвали недостиг на боеприпаси и гориво, което впоследствие довело до парализата на крупни военни операции.

Съветските контрамерки около Курск

Преди година никой не можел да се противопостави на тази мощ. Независимо от това, настъплението завършило със съкрушително поражение, защото и Съветите станали по-силни от лятото на 1942 година. 


Американският историк Денис Шоуолтър пише:

«Сражението при Курск станало повратен момент на източния фронт, точката, от която нямало връщане назад».

Сталин към това време също усъвършенствал уменията си. Макар «железният вожд» и в бъдеще да държал всички нишки в ръцете си, но лично повече не се намесвал в оперативното планиране.

Подготовката на немците за настъпление не останала незабелязана от руснаците. Стъпването на линията на фронта близо до Курск и Орел очевидно целяло немски удар. Концентрацията на немски войски не можела да не се разкрие. Благодарение на данните на разузнаването, върховното главнокомандване на руснаците имало детайлна информация за немските съединения и планираните направления на ударите.

Реакцията на Съветите първоначално не била необичайна: Москва последователно залагала на изтощаването на немските войски. След харковския шок командването напълно справедливо не било убедено в способностите на своите танкови части да се противопоставят на немските войски по време на гигантски маневрен бой.

Майстори на отбраната

Вместо това Червената Армия създала дълбока ешалонна система от отбранителни укрепления. Това било достатъчно, защото се наложило немците да очакват своето  «оръжие-чудо».

По-късно станало ясно, че ако немското настъпление би започнало едновременно  през май, то то би било по-успешо. Противикът се възползвал от паузата разумно.

Окопи, противотанкови ровове, минни полета, скрити артилерийски позиции са разтеглени далеко навътре в руска територия.

И за разлика от немците Съветите успели да направят това напълни скришно.

За целта пътните и строителни работи се провеждали под маскировъчни мрежи. Отбранителните позиции били направени много по-рационално, отколкото когато и да било по-рано.

Отбраната на Съветите била построена така, че да спре настъпващите танкови части.

Съветските танкове не трябвало да се използват на фронта в качеството си на мобилни средства.

Важна роля изиграла и авиацията. Преди това червените пилоти играели във войната второстепенна роля. Сега, независимо от неуспеха в началото на битката в района на Курск и Орел, те успели решително да се включат в сражението. За техния успех съдействало това, че Съветите в този момент разполагали с най-добрите щурмови-изтребители за времето.

Екипажът на щурмовия самолет «Илюшин ИЛ-2» бил защитен по-добре от който и да било друг самолет — той се намирал в своеобразна вана от бронирана стомана.

Благодарение на това, немците нарекли щурмовия самолет «бетонния самолет» — той можел да издържи пряко попадение на снаряд, изстрелян от 20-мм оръдие.

Под крилете на тези самолети били разположени две 37-мм автоматични оръдия.

Пробивът при Курск бил невъзможен

Още в първите часове на настъплението станало очевидно, че немците могат да се придвижват напред само, преодолявайки изключително жестока съпротива.

Освен умело построената отбрана, налице била и готовността на съветското командване да се примири с колосалните загуби. Съветските войници били готови да се сражават дори в ситуации, в които нямали никакви шансове да останат живи.

Ролята на политическите комисари за  бойния дух на  Съветската армия била невъобразимо огромна.

Когато на 5 юли 1943 година немските танкови части се придвижили напред в южния фланг, срещу първите отряди били хвърлени над хиляда бойци с мини, ръчни гранати и противотанкови оръжия. Тези войници нямали никакви шансове за победа.

Те трябвало да «парализират» немската войска още в първия момент на сражението.

Защитниците показали на немските войници, че няма да дадат нищо даром.

Най-голямата танкова битка в историята

На 12 юли немският танков авангард достигнал последната линия на стационарните отбранителни рубежи на съветската армия. В този момент съветското командване пуснало в ход мобилните резерви срещу очуканите от боевете немци.

Немските танкове се сблъскали около селището Прохоровка с танковете Т-34 от 5-та гвардейска танкова армия. В този ден се случило най-голямото танково сражение във Втората световна война и в цялата история на човечеството.

Василий Чуйков, маршал на СССР, ето така характеризира битката при Курс в книгата си «Пътят към Берлин
»:

«Битката при Курс, преминаването през Днепър и освобождаването на Киев се превърнаха в  катастрофа за хитлеристите».

Година след това Съветите провели т.нар. «дълбока операция» срещу немците.

В нея те победили, операция «Багратион» разгромила немската група войски Център почти напълно.

С боевете около Прохоровка завършила с провал последната крупна настъпателна операция на германския вермахт в СССР.

След това немците на изток само отстъпвали, били способни само на спорадични удари.

Генерал Хайнц Гудериан пише по-късно в книгата си:

«В резултат на неуспеха на операция «Цитадела» ние претърпяхме решаващо поражение. С такъв труд комплектуваните танкови части станаха заради големите загуби в жива сила и техника дълго време неспособни…

От този момент в източния фронт вече нямаше паузи. Инициативата напълно и окончателно премина в ръцете на СССР».


Stern.de, превод: Bgr.news-front.info

Няма коментари:

Публикуване на коментар