"Предприемчивостта" на българския бизнес няма граници. Лошото е, че тя е насочена най-вече в посока "да прецакаш другарчето", в случая - съгражданите си или клиентите.
С бодра стъпка вчера се отправих към моята банка, за да си платя месечната вноска по застраховката ми "Живот". Като се замислям след всичко случващо се около мен в последните дни, се чудя колко ли ще ме защити и тя. Но все пак... човек се залъгва с какво ли не.
Та влизам в банката, подавам документите и парите и чувам глас от към гишето: "Имате да платите 50 стотинки такса". Обикновено не обръщам внимание на такива забележки - знам, че и да споря няма как да избягна такова плащане. Така или иначе по-голямата част от живота ни вече преминава в плащане към банка и през банка. Не знам как, но от мен все пак се изплъзна едно едно протоколно, незаинтересовано, неуверено въпросче: "Какво означава това?" Жената зад гишето и тя известно време се суети и се чудеше какво да ми отговори, но накрая си призна: "Такса за това, че ползвате банката".
Оказа се, че тази нова "закачка" е в действие от началото на юли. На интернет страницата на банката нямаше информация за това нововъведение.
Останах безмълвен, взех си документите и си излязох. На улицата вече ми беше по-скоро смешно, ходех и не можех да се начудя на тази поредна "находчивост". След всички абсурди около нас случката не успя да ме ядоса. Направи ме само още малко по-тъжен.
Но по-късно през деня си дадох сметка, че моето премеждие е нищо на фона на прочетеното из новинарските сайтове за "услугите" край морето. Какво да кажат хората, които са отишли на почивка на българското Черноморие - само, за да стъпиш на плажа, трябва да си приготвил 1.20 лева, което прави пет лева за едно четиричленно семейство всеки ден. Да не говорим пък за онези между 40 и 70 лв., с които ще можеш да си осигуриш сянка, т.е. чадър, на плажа. Или онези 11 лв. за бутилка вода, за да утолиш жаждата си. Но пък като се замисли човек за какво да ги упрекваш тези концесионери. Какво да те жалят - цяла година си трупал пачки за лятната почивка, лежиш си на сянка, пиеш си разхладително, гледаш сочните рускини, а човекът в жегата се труди да ти угоди и трябва за три месеца да си осигури това благополучие, което ти имаш през цялата година.
Кой знае какво ни готви животът още... Така че носете си шапката в жегата и не му мислете много. Дишайте, защото утре, като излезете на улицата, там може да ви чака някой с касов апарат, приготвил бележка за това, че дишате въздуха. Все пак трябва да го пазим - той е на всички.
Може би е разумно, за да не стигнем до такава крайност, да подкрепим една такава инициатива: "Не дишай. Спаси планетата!" А така ще спестим и административните разходи на правителството и на съответната община за въвеждането на тази "инициатива".
Няма коментари:
Публикуване на коментар