- Проф. Ченгелова, кое ви провокира да направите проучване за ценностите на българите каква беше целта ви?
- Нашето проучване е част от научно изследователски проект „Икономиката в сянка като девиантна практика", който беше осъществен през периода 2016-2019 г. от екип учени от Института за изследване на обществата и знанието при БАН. Идеята ни за този проект се роди в резултат на предходни нашия наблюдения върху „икономиката в сянка“, от които стана ясно, че българинът проявява много висока толерантност към сивите практики в икономическия живот и че България е на едно от челните места в ЕС по относителен дял на сивия сектор (30%). Не е достатъчно обаче просто да се установи, че има високи латентни нагласи за включване в сиви практики. По-важното според мен е да се обясни каква е причинно-факторната детерминираност на „икономиката в сянка“ и какъв е нейният генезис - защо възникват сивите практики, защо хората приемат рисковете да станат част от „икономиката в сянка“, защо се съгласяват да преминат чертата на закона? В търсене на отговорите на тези въпроси, реализирахме мащабен проект, който подходи към проблематиката по нов начин - „икономиката в сянка“ бе разгледана през призмата на социологията на девиантното поведение, т.е. поведението, което се отклонява от законите, социално приетите норми и морални императиви. Това е първият по рода си проект не само у нас, но и в европейски контекст.
- Според изследването 80% от сънародниците ни смятат, че трупането на материални блага е основен приоритет. Как си го обяснявате?
- Изследването действително показа, че 81,0% от хората у нас поставят преследването на материалното над всичко. Обяснението трябва да се търси в реалните икономически условия и цялостния контекст, в който се намира обществото ни. Живеем в пазарно ориентирано общество, в което доминира неолибералната парадигма в икономиката. Това означава максимална гъвкавост и свобода на предприемачите и бизнеса, при минимална намеса на държавата в управлението на икономиката. За съжаление, една немалка част от хората разбират тази свобода като възможност за неспазване на законите и точно това ги тласка към извършването на сиви практики. И тъй като обществото ни е пазарно ориентирано, напълно логично в него доминира тягата към материалното, стремежът към натрупване на материални блага, включително фокусиране върху спечелването на пари и капитали. Трябва да сме наясно обаче, че това е нормален процес за периода, в който се намираме. Характерно за капиталистическите общества е, че в тях доминира стремежът към материални постижения и открит фетишизъм към парите.
- Това означава ли наистина, че сме материалисти и духовното не ни интересува?
- Не бива да осъждаме хората за това, че са настроени на материална вълна. В теорията добре известна е пирамидата на потребностите на Маслоу, която твърди, че потребностите и ценностите са взаимно свързани и се надграждат. В основата им стоят екзистенциалните потребности, а на върха на пирамидата са потребностите от духовно развитие. Затова в човешките общества действат законът за надграждане на потребностите - човек се „отваря“ към духовното едва след като е удовлетворил базовите си материални потребности. При сравнително ниските доходи на българина е напълно обяснимо защо хората се стремят към материалното и то ще продължава да бъде техен приоритет до тогава, докато посрещането на екзистенциалните потребности е проблемно. Бих казала обаче, че дори и в тези обстоятелства сред нас има немалко идеалисти - това са хора, виждащи смисъл в значимите социални каузи, в правенето на добро, в работа в полза на обществото. Колкото по-стабилна става икономиката, толкова повече ще се увеличава делът на идеалистите сред нас.
- Какви типажи на българина открихте в изследването, какви сме?
- Изследването ни събра информация, на базата на която се опитахме да представим обществото като съвкупност от индивиди с различни нагласи по отношение на законодателството и неговото спазване. Според данните, 34% от хората са конформисти в традиционния смисъл - те изцяло спазват законите и по-скоро не биха постигнали целите си, отколкото да нарушат правилата. Останалите 66% от хората спадат към различни социални типажи, общото между които е, че се допуска извършването на специфични видове нарушения на законите и социалните норми. В социологически смисъл, това са хора, приемащи различни форми на девиантност, т.е. при тях са налице латентни нагласи за неспазване на социалните норми и морални императиви. Различаваме седем типа хора - иноватори (6%), ритуалисти (4%), оттеглящи се (10%), бунтари (6%), максимизатори (16%), неутрализатори (18%), алтернатори (6%). Аз бих акцентирала върху последните три типажа, защото това са хора, които са били конформисти, но по силата на своето разочарование от социалната действителност са възприели да бъдат девианти в един или друг смисъл.
- Притеснява ли ви, че всъщност само 6% са иноватори?
- В смисъла на социологията на девиантното поведение, иноватори са тези, които освен легитимни практики, започват да използват и непозволени средства, за да постигнат своите цели. Така че това не са онези иноватори, които биха ни радвали със своето съществуване.
- Спазваме ли стриктно закона или точно обратното, като имате предвид, че обикновено казваме, че българите винаги намират вратички, за да погазят правилата?
- В контекста на проекта една от основните ни изследователски хипотези бе, че ключовото обяснение за толерирането и участието в сиви практики трябва да се търси в базовите нагласи на хората към законодателството и към ценностите в живота. Проведеното изследване изцяло потвърди тази наша хипотеза. Стана ясно, че в общественото мнение битуват противоречиви и взаимно изключващи се стереотипи. Така например, 56,9% от българите за нищо на света не биха погазили закон, дори да виждат, че от това биха имали материална или друга полза. 65,1% от хората смятат, че всички закони трябва да се спазват. Но в същото време, само 31,9% от хората преценяват, че законите у нас са добре написани и са реално приложими. В социален смисъл още по-тревожен е фактът, че общо 61,1% от хората са съобщили (19,8% категорично, а 41,3% с известни колебания), че ако даден закон им пречи, ще намерят "вратичка" в него и ще си действат. 56,1% (12,8% категорично, а 43,3% с известни колебания) споделят, че ако могат да намерят начин да заобиколят закон, който им пречи, ще го направят. Всичко това показва, че на декларативно ниво хората изразяват принципна готовност да спазват законите, но когато биват попитани как ще действат в ситуация на конфликт между закона и техните преки намерения, тогава се открояват сравнително високи нагласи за нарушаване на законите.
- Преди време пък от изследването ви стана ясно, че около 30% от сънародниците ни са в сивата икономика. Защо позволяваме това?
- Вие визирате изследванията, които през периода 2010-2014 г. реализираме като част от проект "Ограничаване и превенция на неформалната икономика". Това беше мащабен проект, изпълнен от АИКБ, в който ние оказахме експертна методологическа и изследователска помощ. Действително, около една трета от българите са част от сивата икономика. За това състояние на нещата си има обективни причини - липсата на стабилни легитимни предприятия в някои селища от страната, невъзможността да се работи по легален начин, ниските заплати в редица икономически сектори. Ако човек не може по легален начин да си гарантира стабилни доходи, започва да търси неформални начини и това го отвежда в сивата икономика. В тази връзка трябва да сме наясно, че няма държава в света без сив сектор в икономиката. Държавите го позволяват, защото виждат в него своеобразен социален буфер, който неутрализира някои пропуски в икономическите системи. Въпросът е сивият сектор да бъде в контролируеми граници, примерно 10-14%. Когато сивият сектор набере сила и особено ако стане доминиращ в икономиката, това поставя под заплаха социалните взаимоотношения, системите за социална солидарност и ощетява както обществото като цяло, така и отделните хора.
- Загърбихме ли морала, какво стана с ценностната система на обществото?
- Българското общество е в процес на динамично преструктуриране. Трансформираните икономически отношения автоматично рефлектираха върху морала и ценностите на хората. Ценностите, които изповядваха българите преди 50-60 години, имат нова окраска. Новите поколения мислят по начин, който ги прави адекватни към променените икономически реалности. И това е напълно нормално, не може да се борим против тази промяна. Днес се счита не само за приемливо, но и необходимо, да бъдеш пробивен и борбен, гъвкав и адаптивен, с висок състезателен дух. Стремежът към постижения на всяка цена е поставен на първо място, като се счита, че постигането на целите допуска използване на нелегитимни практики. И точно този морал отключва пътя към сивата икономика. За да излезем от този порочен кръг, трябва да се работи в няколко взаимно свързани посоки - повишаване възможностите за легални доходи на населението, обогатяване данъчната култура на хората, облекчаване на законодателството и административното бреме върху бизнеса в съчетание с ефективен контрол върху спазването на законодателството.
Визитка:
- Проф. д.с.н. Емилия Ченгелова е зам.-директор на Института за изследване на обществата и знанието при БАН
- Специализира се в областта на разработване методологически подходи и изследователски технологии за изучаване на общественото мнение и значими социално икономически проблеми
- От 2010 г. се занимава със специализирани изследвания на неформалната икономика и нейните разновидности ("икономика в сянка", сива икономика)
- Работила е като национален консултант по проектиране на антибедност политики, като ключов експерт "Социолог" по проектиранeто и осъществяването на социологически изследвания на неформалната икономика и нейното влияние върху заетостта, както и като ръководител на изследвания за оценка на минималната работна заплата и минималните осигурителни доходи като инструменти за решаване на социални диспропорции и специфични ефекти върху заетостта и работната сила в България
Проф. Емилия Ченгелова
Интервю на Яна Йорданова, "Монитор"
Няма коментари:
Публикуване на коментар