От близо 30 години в България има две вечни теми, които са неизбежни като сезоните по нашите географски ширини.
През октомври-ноември започва разгорещен дебат за цената на парното, през юни-юли – за шезлонгите и чадърите по Черноморието.
2019-а не направи изключение. Вече дни наред по всички сутрешни телевизионни блокове се развяват касови бонове, интервюират се концесионери, експерти, министри, туристи. Оттам информацията се пренася в сайтовете, а социалните мрежи довършват започнатото с яростни дискусии, снимки и гонене на тролове (това са всички, които не споделят мнението в публикувания статус и обикновено са позитивно настроени към гледните точки на управляващите).
Фото, на което се виждат редици от празни шезлонги и полуразпънати чадъри, стана абсолютен хит в мрежата, като породи както злорадство („ето, това ги очаква с тези цени“ и „ние ще си ходим в Гърция“), така и възмущение, че това е „фейк“ и било снимано в 8 часа сутринта, докато текстът подвеждал, че безлюдието е на обяд. Съобразителен потребител слага край на спора, като приковава вниманието върху сенките на плажните чадъри и триумфално заявява: при така падащите сенки, слънцето е горе, значи е обяд и хора няма!
Други репортажи отразяват километричните опашки на граничните пунктове с Гърция и българите, решени да изтърпят висенето в жегата, но не и мазохистична почивка край бреговете на Черно море.
От Бетономорие също отдавна са на крак и картината щеше да бъде завършена и безспорна, ако министър Ангелкова не бе взела думата за коментар на случващото се. „Започваме дебат за цялостното развитие на българското Черноморие“, каза решително тя и подправи обещанието с малко емоции: „Много ме е яд на негативната кампания срещу Черноморието“.
Да-а-а, и тук прозират силуетите на „гадове“, които саботират властта.
За жалост, е вярно по-скоро друго: дори да има сянка на негативна кампания, тя намира благодатна почва, защото българското Черноморие е съсипано от бетон, алчност и чалгаризация във всичките й измерения. Липсва помен от дългосрочни инвестиционни намерения и екологични цели. Можем да продължим с диагнозата, но важно е обобщението: налице е поредният опит отговорността да бъде хвърлена някъде другаде, далеч от властта. На някаква негативна кампания, дирижирана от конкуренцията, вероятно гърците.
Дефектите обаче са факт от години и дебатът трябваше да започне отдавна. Но и ветото на президента върху Закона за устройството на Черноморското крайбрежие можеше да бъде едно добро начало за промяна. Текстовете предвиждат само нови рестрикции и санкции и се опитват да вкарат насила малкото останали български туристи в бетонната джунгла и ол инклузива. Логично изглежда решението: хайде, към хотелите и уредените места за къмпинг в Гърция.
Като споменахме ветото и президента, веднага трябва да кажем, че той е сред дежурните виновни за неудачи от различен калибър. От размахания пръст на руския патриарх до задръстванията. След ветото и сезирането на Конституционния съд заради закона за държавната собственост държавният глава бе „изобличен“ за тапите на Околовръстното. Създадоха се на практика два прецедента: без приключило съдебно обжалване за размера на обезщетението имотът ви може да бъде отчужден според този закон; под въпрос се поставиха правомощията на президента да налага вето и да сезира Конституционния съд.
ГЕРБ сякаш са фиксирани върху ветата на Радев, защото той не бива да е прав! И не само върху ветата. Ако мълчи, защо мълчи (за субсидиите и референдума на Слави Трифонов). Ако говори, защо говори („Всяко изказване е против управлението и в полза на опозицията“).
Преди време обикновено тройната коалиция беше виновна за всичко, но обвиненията към нея избледняват с годините по една или друга причина. Но не винаги, особено когато се опре до Корнелия Нинова или до предложения, които засягат фиска, където не трябва да има много началници. По повод идеята да намаляване на ДДС върху някои стоки премиерът наскоро много се разгневи: „Защо БСП, ДПС, когато управлявахте не махнахте данъците. Предсрочни избори искахте! Ами ако ви бяхме направили предсрочни избори? Да ви питам вие от Северна България искате ли „Хемус”?
И така нататък.
Корнелия Нинова е виновна за загубата на изборите, за Истанбулската конвенция, за козичките на баба Дора, за Станишев, за фалшивите новини, за глобалното затопляне не знам.
Комунизмът пък изначално е виновен за всичко. За всичко! Путин и хибридната война на Русия – също, и ако не вярвате, можете да питате предишния президент и новите коалиционни партньори на ГЕРБ.
Сериозният разговор, който се отдалечава обаче, въпреки безкрайната върволица от „хубави дни за българската демокрация“, е този за бъдещето на страната, нацията, обществото, държавата. За да започне подобен дебат, някой трябва да поеме ясни отговорности, за чието изпълнение ще дава отчет всеки ден. Най-вече пред гражданите, но и пред президента и опозицията, за които част от българските граждани са дали своя глас. Независимо от инфлационната му стойност, доведена до левче.
Таня Джоева, Epicenter.bg
Няма коментари:
Публикуване на коментар