Лято

Лято

15 юли 2019 г.

Здраве на тезгяха

Твърде рисково е с един замах да се разпилява обществен ресурс, както и да се залага здравето, дори живота на хората на карта...
 
Здравето на българина е поставено на тезгяха не от вчера. 

Оказва се обаче, че поредният модел, представен от здравния министър Кирил Ананиев (третият за една година - в това число не влизат опитите за промяната му преди повече от десет години), поставя лечението ни отново в положението на стока.

Вярно, в условията на пазарна икономика и реална конкуренция лечението и лекарствата не са фикция от соца, а реални финансови параметри в един твърде финансов сектор. И в това няма никакъв спор.

Българската здравноосигурителна система действително има нужда от промяна. Но въпросът е на каква цена. Защото е пределно ясно, че и сега българският гражданин не може да разчита на всички достижения на медицината, когато се разболее тежко. Причина за това не е некадърността на лекарите. Напротив, те са отлични специалисти, принудени да оцеляват в нелеки условия. Причината е в недостатъчното финансиране на системата – 38,2% от БВП, което прави 44,5 млрд. лева и да събере 43,9 млрд. лв. или 38% от БВП.

Само за сведение в Нидерландия, страна не особено голяма и с население 6,4 млн. души (към последното преброяване там през 2014 г.) за здравеопазване се отделят 9,9% от брутния вътрешен продукт. Там също работят множество здравноосигурителни фондове, хората са свободни да избират къде да си внасят парите, но са наясно какво лечение обезпечават техните пари.

В България ако здравеопазването излезе на свободния пазар, трудно ще успее да се справи. Причините са няколко.

Най-напред вноската е ниска, но българите са твърде бедни, за да могат да си позволят по-висока. Освен това работещите в страната, които плащат пълната вноска от 8 на сто, са едва 1,7 млн. души. Между 600 и 800 хил. варира бройката на хората без здравни осигуровки. Останалите се осигуряват от държавата, но с вноска не от 8, а от 6 процента. В тях попадат девет категории, сред които са държавните служители, затворниците, военните и учащите. Пита се кой фонд ще вземе за клиенти хора от тези сектори, защото средствата за тях са по-малко, което не означава, че са застраховани да се разболяват само от настинки и пубертетни пъпки.

Факт са и онкологично болните, както и хората, страдащи от редки заболявания. За тяхното лечение сега Националната здравноосигурителна каса плаща твърде много. И така трябва да бъде. Те имат право да бъдат лекувани. Кой обаче частен фонд би ги взел за клиенти с тяхното крехко здраве? А кой ще вземе пенсионера с букет от болести, за които влиза през няколко месеца в болница?

Пределно ясно е, че никой застраховател - а фондовете са точно такива, ще пожелае такива хора. Вярно, здравният министър Кирил Ананиев заяви, че те няма да имат право да отказват на клиенти. Как обаче ще бъде задължено едно юридическо лице, каквото се явява фондът, да прави едно или друго, да не гледа своя интерес, а чуждия? Ясно е, че вероятността това да се случи е близка до нулата.

Здравноосигурителната ни система има нужда от реформа. Твърде рисково обаче е с един замах да се разпилява обществен ресурс, както и да се залага здравето, дори живота на хората на карта. 


Не е ли по-рационално да се разиграят няколко варианта и да се избере най-приемливият, вместо да се избира от кошница само с една ябълка.


Силвия Николова, "Монитор"

Няма коментари:

Публикуване на коментар