На днешния ден през 1991 г. Седмото Велико Народно събрание приема Конституцията на Република България с подписите на 309 депутати, 4-а подписват по-късно.
Според нея България е парламентарна република. Тя е единна държава, в която не се допускат автономни териториални образувания.
Седмото Велико Народно събрание работи от 10 юли 1990 до 2 октомври 1991 г., когато се саморазпуска. Основна цел на събранието е изработване и приемане на нова Конституция на България.
Събранието е свикано след свалянето на Тодор Живков от власт на 10 ноември 1989 г. и постигнатите споразумения на Националната кръгла маса. Изборите за него са първите свободни и демократични избори в страната, проведени след 1931 година. Гласуват 6 976 620 или 90.79% от всички имащи право на глас. БСП получава 47.1% от гласовете, СДС - 36.2%, ДПС - 5.75%, БЗНС - 4%, а Отечествен съюз - 0.5 процента.
Избрани са 400 народни представители - 366 мъже и 34 жени. Част от тях по мажоритарната система, а друга част - по пропорционалната система.
Събранието започва под председателството на Йосиф Петров, най-възрастният представител (тогава на 81 години). Впоследствие са избрани председател - Николай Тодоров от БСП, и трима заместник-председатели.
ВНС започва работа на 10 юли 1990 г. в напрегната обстановка. Съмненията за манипулации на изборните резултати и исканията за изясняване на истината за видеоматериала от 14 декември 1989 г. предизвикват силно брожение в некомунистическите среди. Започват студентски стачки и граждански вълнения. В центъра на София е построен Градът на истината. Натискът спрямо БСП е силен и води до оставка на Петър Младенов на 6 юли. На 1 август за председател (президент)на Републиката е избран Желю Желев, а за заместник-председател (заместник-президент) - Атанас Семерджиев. Това обаче не намалява политическото напрежение, което достига кулминацията си на 26 август с пожара на Партийния дом в София.
На 12 юли 1991 г. е приета Конституцията на Република България. Тя налага държавно устройство, основано на разделение на властите и въвежда институцията на едноличен държавен глава - президент. Свикване на Велико Народно събрание (400 народни представители) се предвижда в случаите, когато се променя формата на държавно управление и устройство, както и Конституцията на страната. Обикновеното народно събрание се избира за срок от четири години и в него участват 240 народни представители. Въвежда се институцията Конституционен съд, чиято основна задача е да гарантира върховенството и спазването на Основния закон на републиката.
След гласуване на конституцията Седмото Велико Народно събрание приема функцията на обикновено Народно събрание - до 2 октомври 1991 г., когато се саморазпуска.
Във вътрешнопартиен план периодът между Седмото Велико Народно събрание и следващите избори се характеризира с противопоставяне на консервативното и реформаторското крило вътре в БСП, както и на умерените и радикалните вътре в СДС. Това деление е във връзка с настроенията за това колко бързо трябва да се осъществяват промените.
Досега в Конституцията на Република България са извършени общо шест промени.
Няма коментари:
Публикуване на коментар