И за София, и за България, че и за света казват, че са като едно голямо село.
Но когато говорим за кмет на столица, е добре да виждаме това, което стои зад фасадата, зад пиара и зад милиардите, давани от джоба на данъкоплатеца.
Публична тайна е, че още за първия си мандат Йорданка Фандъкова беше издигната не заради управленска или каквато и да било експертиза, а като доверено лице на Борисов, което да управлява след него. По утъпкания от Борисов кметски коловоз и в съзвучие със собствените му решения тя навъртя два мандата и половина. Първият – половинестият – беше след изстрелването на Борисов в изпълнителната власт и трая от 2009 до 2011. На тези избори избирателната активност беше отчайващо ниска – едва 24%. От 2011 до 2015 беше първият й пълен мандат, а през 2015 започна завършващият тази есен мандат.
През цялото това време малцина си дават сметка, че на практика Борисов, бидейки премиер, управлява и София. И цялата тази власт изобщо не изглежда като нещо ненормално нито за парламентарната, нито за извънпарламентарната опозиция. Напротив, те постоянно издигат кандидати, които или не са достатъчно популярни, или участват в надпреварата като ярки партийни лица, без да търсят широката подкрепа на двумилионното столично население.
Централизирането на управлението освен чисто политически измерения, граничещи с абсолютната власт, си има и финансови такива. И те са добре известни на българския избирател – когато премиерът и кметът са от една партия, за общината има пари. Независимо дали става дума за София или за Горно Нанадолнище.
Разсъждавайки така, избирателят дава гласа си за очевидно неработещи и неставащи за постовете си лица, само защото са част от актуалната в момента политическа върхушка. След което те опропастяват парите, които са им дадени, в безумни проекти, загрозяващи, вместо разкрасяващи (разбирай нескончаеми разкопавания из всички големи градове). И това се повтаря до безкрай.
Ние в България очевидно си имаме проблем с разделението на властите. И не само в конституционния смисъл, по отношение на който упреци получи кандидатът за главен прокурор Иван Гешев. Ние се примиряваме с факта една партия и един лидер да управляват цяла България.
София е сериозна хапка – както за ГЕРБ, който няма да иска да я изпусне, така и за статуквото, разбирано като сложно действаща система от бизнес интереси, лобита, чиновници и политици. Статуквото едва ли ще допусне гражданите реално да управляват столицата си. Твърде много интереси се преплитат и залогът е толкова висок, че само промяна в държавното ръководство (например чрез предсрочни парламентарни избори) би имала като резултат евентуална промяна в кметовете на големите градове.
Ето това е добре да осъзнае избирателят, когато се чуди дали да гласува и за кого. Защото местните избори се очертават като поредно потвърждаване на познатото – напълно честна победа на ГЕРБ. Колкото и да се опитват социолози да помпат проценти за Мая Манолова, най-вярна е прогнозата, че БСП ще я провали, ако я подкрепи. И това ще е краят на политическата й кариера.
В БСП обаче са се притаили и като нищо могат да издигнат млад и перспективен кадър, с каквито напоследък е пълно на „Позитано” 20. Всъщност, на БСП едва ли й могат да й стигнат силите да има софийски кмет. Дори това да я Мая Манолова.
Друг мит е този за десния профил на столичния избирател. Така наречената мощ на градската десница съществува основно в главите на политинженерите, не успяващи да вземат дори 4% напоследък. София се напълни с безработното население от Кърджалийско, Хасковско и Видинско – то преобладава отдавна, то гласува, то решава. Градската десница само беснее във Фейсбук и по протестите. Мощ тя няма отдавна, още от времето, когато припозна Борисов за свой.
Тези болезнени факти е добре да се казват открито, за да няма напразни надежди. София може да бъде друга и това ще се случи, само ако едноличната власт бъде решително оспорена и модифицирана в демократична. През октомври ще разберем колко от нас искат това.
Евелина Гечева, Transmedia.bg
Няма коментари:
Публикуване на коментар