Зима

Зима
Пролет

25 август 2019 г.

Ален дьо Беноа: Европа е колония на финансовите пазари

“Капитализмът се основава на логиката на безнравствеността (арогантност) и безкрайността. Това налага да се премахнат всички културни, политически и социални бариери, които възпрепятстват агресивното глобално разрастване на пазара.”
 
В интервю за freewestmedia.com известният френски философ и писател Ален дьо Беноа излага виждането си за окупираната континентална Европа и текущите събития, като опитът на САЩ да спрат “Северен поток 2” и властта на пазарите.

- Г-н Дьо Беноа, преди няколко седмици посланикът на САЩ в Берлин написа изнудващи писма до германски компании, участващи в изграждането на “Северен поток 2”. Имат ли право американците да се чувстват в позиция на силата спрямо Германия и Европа?

- Американците се чувстват силни, защото знаят, че европейците са слаби. Новините доказват всеки ден, че Европейският съюз не е Европейска сила, а просто Европейски пазар. На този пазар обаче американците имат значително преимущество. Един от най-важните принципи е екстериториалността на американското законодателство. Това позволява на Вашингтон да се защитава от финансови или търговски операции и влияние. Например, няколко френски банки бяха глобени с милиарди евро за това, че не са взели предвид санкциите на САЩ срещу тази или онази страна.

- Един кратък въпрос: Германия, Европа - или по-скоро ЕС - “окупирана територия” ли са?

- Да, можем да говорим за “окупирана територия”, но терминът “окупация” е двусмислен. Ние не сме в брутална форма на неавтономност, а в прогресивно регулиране от т. нар. “мека сила”. Може да се говори и за “колонизация” - но за колонизация, която започва с колонизация на манталитета и ценностите.

- Има ли някакъв “Стокхолмски синдром”, т.е. окупираният сам търси окупацията?

- Познаваме примера за роби, които обичат веригите си. По отношение на САЩ европейците са доволни от американското господство, както и от съучастието си, именно защото техните идеи, ценностна система бяха колонизирани от влияния и модели от чужбина. Оттам нататък те могат да мислят само в рамките на преобладаващата идеология, която, както винаги, е идеологията на управляващата класа.

- Ами Франция при Макрон? “Окупирана зона” ли е Франция? Няма ли Франция силно чувство за независимост и суверенитет?

- Френският суверенитет, чийто най-известен представител беше генерал Шарл дьо Гол, днес е само спомен. Франция не бе пощадена от вълната на ерозия на суверенитета, която е едно от последствията на либерализираната капиталистическа глобализация. Постепенно беше ограбен политическият, икономически, финансов и дори военен суверенитет на националните държави,  без този изгубен суверенитет да бъде преместен на по-високо ниво. Карл Шмит с право казва, че е суверенен този, който решава.

- Кой решава днес?

- Днес финансовите пазари налагат решенията си.

- Как т. нар. либерален трансатлантически каталог на ценностите влияе върху живота в Германия и Европа?

- Първо, чрез информационните мрежи, развлекателната индустрия, разпространението на т. нар. гиганти на интернет (“системата ГАФА”: Google Apple Facebook Amazon). По-общо обаче душевното състояние може да се обясни с изчезването на екзистенциалните маркери, причинено от логиката на капитала. Капитализмът се основава на логиката на безнравствеността (арогантност) и безкрайността. Това налага да се премахнат всички културни, политически и социални бариери, които възпрепятстват агресивното глобално разрастване на пазара. Това ни води до система, в която нищо  струва нещо, но всичко има цена.

- Какво психологическо и културно въздействие оказва американската хегемония?


- Америка е основният вектор на капиталистическата система, но не е нейният център. Такава система няма център и е безсмислено да се търси “кой е отговорен”. Карл Маркс с право говори за “автоматизъм”. Основните последици от тази хегемония са вярата в прогреса, вярата в т. нар. човешки права, вярата, че са важни само ценностите на пазара. Към това се прибавят вредите, причинени в Европа от масовото разпространение на специфично американски идеи, като политическата коректност и т. нар. теория за джендъра.

- Може ли един народ да забрави и дори да се “отучи” от суверенитета?

- Разбира се! Единствената форма на суверенитет, призната от либерализма, е суверенитетът на индивида, основан на “homo oeconomicus”. Според либералите народите, нациите и културите са просто съвкупности от индивиди, чиито основни взаимоотношения се свеждат до правни договори и пазарен обмен. В тази перспектива хората се определят като потребители, а не като граждани.

- Европейска конструкция ли е “Европейският съюз”? Или всъщност е трансатлантическа?


- Европейският съюз беше изграден от самото начало въпреки здравия разум. Техните политически и идеологически хоризонти винаги са били либералната демокрация, идеологията на човешките права и капиталистическата логика. По време на Студената война антикомунизмът естествено беше свързан със САЩ. Тогава ставаше дума за защита на “свободния свят”. След разпадането на съветската система тази позиция вече не беше необходима: НАТО трябваше да изчезне едновременно с Варшавския договор. Но САЩ никога не са се отказвали от враждебността си към Русия, която винаги е била истинската основа на враждата им със Съветския съюз. Ето защо Вашингтон все още иска Европа, която гарантирано няма да се ориентира и движи на изток.

- До каква степен неограничената масова имиграция в Европа е свързана със състоянието на окупация?

- От либерална гледна точка имиграцията не е истински проблем: в Европа не се заселват турци, алжирци, малийци или афганистанци, а само отделни лица, индивиди и потребители. Тъй като вече не признаваме различията в културата, религията и т.н., хората са взаимозаменяеми. Работодателите използват имиграцията от самото начало, за да намалят заплатите. “Моралната левица”, която е “хуманитарната” подбуда на имиграцията, допринесе за използването на тази “резервна армия на капитала”. Така тя действа като ляв гарант на политическата капиталистическа система. Очевидно това няма нищо общо с онова, което беше социализмът.

- Каква роля играят културните, национални, регионални и религиозни идентичности в “трансатлантическите ценности”?


- Както казах преди малко, второстепенна роля. Колективните идентичности нямат стойност в “трансатлантическия”, капиталистически и либерален светоглед. Идеологията на човешките права, основана на теорията за субективните права, произтичаща от средновековния номинализъм, предполага, че ние сме преди всичко хора и на второ място мъже или жени, или жители на тази или онази страна. Също така ние вече не сме носители на тази или онази култура, които говорят този или онзи език.

- Това не противоречи ли на здравия разум?

- Да. Ако не друго, ние принадлежим на човечеството само чрез посредничеството на култура, която, за да запази идентичността си, трябва да овладее условията на своето социално възпроизводство.

- Има ли мирен изход от окупацията?

- На първо място трябва да решим да прекратим “окупацията”. Тогава да видим с какви средства.

- Как виждате ролята на Германия и Европа между западния, руския и китайския полюс на властта?

- Във все по-многополюсния свят основните геополитически категории отново придобиват значение. Фундаменталното разграничение между земята и морето, сухопътните и морските сили, които определят разграничението между политика и търговия, отново ще стане важно. Европа трябва да спре да бъде зависима от морската сила на САЩ и да бъде солидарна с континенталната логика на земята.

Есеист и философ, създател на “Новата десница”, Ален дьо Беноа не харесва нито елитите, нито глобализацията, нито либерализма

Freewestmedia.com превод: Галя Дачкова, Glasove.com

Няма коментари:

Публикуване на коментар