Есен

Есен

19 септември 2019 г.

Борисов стана майстор да "вари жаби"

С шегички, потупвания, пощипвания, прегръдки – къде желани, къде – не, главата на изпълнителната власт "вършее" из страната...
 
Докато престъпният клан, който държи в хватка държавността у нас, продължава стъпка по стъпка да обсебва публичните блага, а правителството не спира невъзмутимо да го обслужва, на сцената се разиграва пиеска.

Премиерът Бойко Борисов обикаля из страната по изпитаната си пиар рецепта от времето, когато беше главен секретар на МВР и посещаваше всяко убийство, за да бъде сниман в черната си тужурка или с борсалиното. Той и сега е на "горещите места", за да раздава справедливост и да обира лично лаврите. Реже лента след лента, всеки ден открива по един завод – така твърди. Значи, откакто е тръгнал на обиколки през април, за пет месеца е открил 150 завода.

С шегички, потупвания, пощипвания, прегръдки – къде желани, къде – не, главата на изпълнителната власт "вършее" из страната.

"Как се казваш, скъпа" – опитва се да прегърне фамилиарно директорка на училище.

По неговите представи тя трябва да му целува ръката може би защото правителството е отпуснало пари за ремонт. Това, че парите са на данъкоплатците, на които трябва да се целуват ръцете, Борисов дори не го допуска до съзнанието си. Демонстративно държи тежката си лапа върху рамото на посланичката на Швейцария, докато тя го уверява в бъдещите инвестиции на държавата си у нас. Закача работнички в нов завод - на "ти", естествено – сякаш общува с прислугата си. Никой не смее да гъкне. Само директорката се опитва неловко да отмести ръката му от раменете си.

В импровизирани простовати речи – в стил късния Тодор Живков – на диалект, с хашлашки жаргон той отправя послания до апатичната маса, която си въобразява, че само защото е преяла днес, управлението е чудно. Недоволните навсякъде са изолирани – не се чува и един неудобен въпрос. Клакьорите са строени в шпалир, уж случайно са там.

Удивителни глупотевини се леят от всички краища на страната, където стъпи премиерският крак: че трябва "да мразим хакерите, както убийците и тези, които чупят детски площадки" - за него това са еднакви по тежест деяния. Че не е редно да инвестираме в киберсигурност на държавните системи, съхраняващи личната информация на гражданите и бизнеса, само заради няколко хакери, "дето на всичкото отгоре се познават".

Цяла зала с експерти преглътна изкривяването на реалността, че нямало голяма разузнавателна служба по света, която да не е хакната, какво остава за една НАП!

Покрай философстването си "по живковски" ораторът често се изпуска: "Хакерите са винаги с една стъпка напред. Едно време крадете с подправени ключове колите, сега всичко е компютри." Крадем? За кого говори Борисов, личен опит ли споделя, той крал ли е коли?

Журналистите, които са засрамени свидетели на всичко това, се сблъскват с грубиянските му реакции всеки път, когато попитат нещо извън успехите му. Когато все пак бъде зададен макар и плах съществен въпрос, разбираме, че министър-председателят не е отговорен за нищо. Не, той е жертва! Него го саботират.

"Те правят саботаж срещу правителството. Правят саботажи срещу агенцията за приходите, агенцията за вписванията. Планирани, целенасочени, за да строшат системата. Изведнъж правителството е виновно. За кое? За това, че правят саботажи", оправдава се Борисов.

Кои са "те" – вероятно недоволните от управлението му. Опозицията и гневните граждани. Те са виновни, че той и целият му контингент от скъпоплатени държавни служители не си вършат работата. Никой не е уволнен, камо ли да понесе материална отговорност за пълния разпад в държавата, в която личните данни на всички ни изтекоха.

Министърът на финансите, който още не е проверен от прокуратурата как така живее безплатно в свръхлуксозно жилище на преуспяващи бизнесмени, върви след премиера и с лекотата на фокусник ръси милиони тук и там – уж удържайки премиера да харчи прекомерно.

Тези банални сценки са толкова тъпи и изтъркани, толкова възмутителни за мислещите зрители, обаче се повтарят – ден след ден. Избирателите са заливани денонощно от пропагандата на правителството, обществените медии са завладени – и там от зори до мрак се показват успехите на премиера, пускат се речите му.

Когато се появи някой неудобен глас - колко му е да спреш излъчването като на БНР. Заплашваш там някого или му плащаш – и той веднага влиза в ролята на бушон.

Премиерът отдавна ги владее игричките с журналистите. Обажда се по телефона, връща свалената от ефир водеща и счита въпроса за приключен. Това, че й е оказан натиск заради критиките й за кандидата за главен прокурор Иван Гешев и тези, които ще го назначат, спира да се споменава.

Борисов веднага влиза в любимата си роля: и той не можел да схване кой го прави това. Съзнава ли, че ако наистина е така, няма нито едно основание да остане във властта? Че това означава, че не той управлява държавата.

Ама нали той бил водачът? Тогава "главанаците", с които се оправдава, очевидно са негови хора. А най-комичното е, че националното радио директно си призна в декларация, че водещата му пречи, защото е призовала в ефир слушателите да отидат на протест. А протестът е срещу назначението на Гешев и срещу мафиотското управление на ГЕРБ.

След ролята на "бащицата" и на доброто ченге Борисов бързо превключва в ролята на жертвата, въпреки че двете се изключват взаимно. Малцина обаче се вълнуват от абсурда, че хем той се изтъква, че лично дава и разрешава всеки лев от бюджета, хем няма нищо общо с обслужването на мафията, която е основният бенефициент на държавните пари.

И за него, както и за кандидата за главен прокурор разделението на властите не съществува. Потресаващо е, че премиерът, на когото конституцията все още му е неразбираема материя като английския език, си въобразява, че като председател на партия може да принуждава депутатите да правят нещо. В представите си за демокрация той е председател на партия, чиято парламентарна група е гласувала за шефа на БНР, следователно той може да отиде в парламента и да накара парламентарната група да му иска оставката.

След това развързване на езика на Борисов очевидно са му припомнили, че ако медиите са свободни, той не може да се меси. И той веднага разтяга любимата си дъвка, че "от всеки телевизор, който пусна, и радио се сипят обиди срещу правителството и в същото време всеки казва "няма свобода на словото". От обществените телевизия и радио почти не се сипят критики за жалост, независимо че обществото им плаща щедро, за да следят властта да не злоупотребява.

За да легитимира проправитествените рупори, Борисов ги поставя под общ знаменател с истинската журналистика. Омазва ги в едно, като заявява, че "скандалът с ПИК е като скандала с "Биволъ". Че "за политическа реклама пари ПИК няма да получи от нас, но няма да дадем и на другите медии, защото смятам, че и те по същия начин прекаляват в други сфери".

Какво означава "по същия начин" – остава да виси в пространството и всичко си потича по старому, защото ГЕРБ хем няма да дава пари, хем това не се отнася за средствата за реклама на европроекти, които медиите получават чрез министерствата. А Борисов на министерствата не се месел. Тоест парите ще продължат да текат към проправителствените пропагандатори.

И докато жегата още размеква умовете на повечето избиратели, а зимните сметки са далеч, премиерът увеличава температурата на котлона, върху който вари избирателите си като жаби. За местните избори ще са готови.

 Борисов "в акция" сред народа

Светлана Георгиева, Dnevnik.bg

Няма коментари:

Публикуване на коментар