Есен

Есен

2 октомври 2019 г.

Последният хъб

Така един ден ще се получи и с България. Ще се казва “вулгар-хъб”. Ще сме малко хора...
 
Страшен репортаж гледах. В Студентски град направили пространство за споделено учене. 
Срещу такса.
 

Организаторите получиха поздравления, пожелания да станат верига и бяха обявени за герои.
 

Патетика. Велика история. Пространство за споделено учене. Ексклузивно. Единствено. Платено. Организирано. МОДЕРНО.
 

Това е бъдещето. Хъб.
 

Искам само да ви помоля да помните.
 

На всеки етаж, във всяко общежитие преди години имаше по няколко броя читални.
 

Това беше задължителен стъдихъб. Там се пазеше тишина. Четеше се. Учеше се.
 

Вечер се събираха студенти и пиеха. По едно време в читалните само се пиеше.
 

После читалните се заключиха и ги ползват само на първи етаж само един път на две години - за гласуване. Воут-хъб. Един път на две години.
 

Просто се замислих - една велика трудна организация - това да има къде да учиш - беше разградена, сега има такава едничка, платена, наречена с глупаво чуждо име. И ние го представяме като феноменален успех. Страшна работа.
 

Позитивна работа.
 

Така един ден ще се получи и с България. От една България с площ 111 000 квадратни километра ще си направим нещо като клуб. Ще се казва “вулгар-хъб”. Ще сме малко хора. Колкото студенти има да им се учи днес, толкова ще бъдат и българите. Ще имаме финансиране отвън. Ще пазим тишина.

И ще е един празен, евтин, лъскав клуб. В който никой няма да си спомня, че преди е имало цяла държава. Така както никой не си спомня за читалните. Ще има репортажи, хвалби, коментари колко е хубаво българите да имат свой хъб, да се събират, колкото са останали. Вулгар-хъб. Голяма работа ще е, супер идея ще бъде.
 

Хъб за колкото българи има. Ма нема да е кръжок. Хъб ще да е. Последният хъб. 

Запишете се. Има такса.

Мартин Карбовски, Lentata.com

Няма коментари:

Публикуване на коментар